След обедна закуска

Събота е и вие сте си дремнали, събуждате се с ужасно къркорене в корема, а на обяд сте хапнали обилно, но сега ви измъчва глад, е елате тук и си хапнете каквото ви се иска.
Без значение кой ден от седмицата е, тази зона е отворена за вас по всяко време след обед, е естествено затваря в 19 и 30...

Джини тихо се промъкна в кухнята. Там беше пълно с домашни духчета. Когато зърнаха грифиндорката, всички се завтекоха към нея. Тя мило поздрави всички и разказа защо е там. Духчетата я погледнаха с разбиране ( изглежда въобще не беше първата изгладняла ученичка) и напълниха ръцете и с еклери, пай и бисквити достатъчни за всичките и приятели. Тя благодари многократно и си тръгна.

Когато влязох в кухнята беше пълно с готвачи.Аз не бях сигурна дали мога да хапна нещо.Тъкмо като се запътих към вратата при мен дойдоха няколко готвача.Аз им разказах,че умирам от глад,а те се запътиха на някъде.След 1 минута те дойдоха носейки много лакомства в един съд.Аз им благодарих и веднага се нахвърлих на лакомствата.С пълна уста и вече сита аз им казах довиждане и тръгнах. Cool

Сиси Грейнджър влезе тихо в кухнята и се огледа. Чинийте в мивката се миеха сами,но това никак не я учуди,защото преди Хогуортс ,тя бе посетила и друг магьоснически замък-на баба й и дядо й. Така че,не се впечатли много от това. Very Happy

След това обаче видя няколко малки духчета,които когато я видяха се наредиха едно до друго пред нея и я попитаха какво желае. Тя им каза,че е огладняла и иска да ''поизлъже'' Very Happy

глада си до вечеря. Едва каза това,и те се разтичаха из кухнята и всяко и донесе по нещо. Едното духче,държеше блюдо с колени сладкиши,и щом Сиси ги видя се усмихна и посочи неговото блюдо.
Тя похапна малко,стана и помаха за довиждане на духчетата,след което отиде да се види с Джини,Криси и Лизи в парка...

Ние седемте се запътихме към натюрморта на втория етаж, където беше тайния вход към кухнята. Щом пристигнахме аз погъделичках една жълта круша и зад картината се врата, през която ние минахме. Озовахме се в едно огромно помещение, с размерите на малка катедрала, на стените имаше големи прозорци, от които но снопове падаше светлина, имаше многошкафове, печки, мивки, а в средата на помещението имаше четири много дълги маси, които сега бяха празни. Когато ни видяха домашните духчета, които работеха там, се събраха около нас и ни попитаха какво желаем. Роса и Криси се стеснаха тъй като никога до сега не бяха виждали домашно духче, но аз просто им казах любезно:
- Извинете, че идваме по това време, но се успах и искам да хапна нещо. Бих искала палачинки с шоколад, яйца с бекон и портокалов сок.
Ние седнахме на едната маса, която беше точно под грифиндорската и след малко духчетата ни донесоха ястията. Аз започнах с яйцата с бекон и ги излапах на бързо, след тях дойде реда на палачинките и портокаловия сок. След като се наядохме хубаво ние станхме и на излизане духчетата ни напълниха ръцете и джобовете с пасти, еклери, котелни сладки и още много вкусотии.

Гост

Предишната вечер бях обещала на приятелките си, че ще им разкажа какво си говорихме с Виктор.
- Искате ли да отидем да хапнем при домашните духчета и там да ви разкажа? - попитах аз, докато се надявах те да забравят, че е трябвало да им разказвам. Отидохме на втория етаж, където беш тайния вход към кухнята. Погъделичках една жълта круша и зад картината се пяви една врата, през която ние минахме. Вътре ни посрещнаха няколко домашни духчета.
- Какво ще желаете? - попита едно от тях.
- Пет палачинки с шоколад - каза бързо Сиси. След като взехме храна седнахме на една масичка.
- Така. Сега разказвай. - подкани ме Роса.
- Ами .... - започнах аз - Той ме повика при него и и поговорихме. Това беше.
- Аха. Нека е било това, но въпросът ни е друг. Какво точно си поговорихте. - каза с насмешка Джини.
- Ама ужасни сте. Той ми разказа за семейството си и разбрах, че е чистокръвен, не че някои го интересува, но все пак.После той ме разпита за мен и ми каза, че ако имам нужда от помощ по някой от предметите мога да го питам и той ще се опита да ми обясни.
- Според мен това беше просто, за да може да бъде повече време с теб - предположи Лизи.
- И според мен е така - потвърди Сиси.
- Не според мен той иска само да ми помогне - казах аз, при което приятелките ми ме погледнаха с поглед, който значеше "Вярваш ли си?" - Добре печелите. И според мен е така!
- Само това ли си говорихте? - попита недоверчиво Джини.
- Да - излъгах аз - Не. Той ме попита дали някой ден искам да се видим насаме.
- И къде насаме - продължи Джини.
- ПРосто насаме - пак излъгах аз- Оф добре в нужната стая.
- И ти - не се спря Джини.
- И аз приех. Сега доволни ли сте? - попитах заядливо аз.
- О да - викнаха всички хорово и се засмяха, с който смях заразиха и мен.

Двете със Сиси се облякохме набързо и тръгнахме заедно с останалите към кухнята. Щом слязохме на втория етаж отидохме да къртината с натюрморта и погъделичкахме жълтата круша. Тя сякаш се засмя и се отвори за да влезем през вратата зед нея. Там беше пълно с работливи домашни душчета облечени в светло сини роби с герба на Хогуортс, които шетаха из голямата кухня. Щом ни забелязаха се насъбраха около нас и започнаха да ни разпитват, какво искаме.
- Извинете, че отново идваме толкова късно след закуската, но в неделя винаги се успиваме. Ще ни дадете ли нещо за хапване? - попитах аз и те поклатиха глави. - Чудесно. Аз искам: яйца с бекон, гофрети с ванилов сладолед, палачинки с шоколад и портокалов сок.
- Боже Лизи, къде ще побереш всичко това. - учуди се Джини.
- Сутрин винаги съм гладна като вълк и има къде да го побера. Пък и след това имам среща с Джеймс ще ходим на Куидичното, да ми даде един урок по летене. - обясних аз и се усмихнах.
- Според мен не отиваш там да се учиш да летиш, а да се целуваш. - каза Сиси и всички започнаха да се кикотят.
- Много смешно, няма що. - казах аз и стрелнах Сиси с пронизващ поглед.
- За ме просто един ябълков пай и чаша тиквен сок. - поръча тя на едно от домашните духчета.
Другите също си поръчаха по нещо сладко. След малко духчетата сервираха на дългата маса и ние насядахме около нея. Аз нападнах яйцата с бекон и селд като всеки изяде блюдото си ние си тръгнахме.

Аз, Ванеса и Джини влетяхме в кухнята, а другите отидоха в общата стая да подготват стаята. Щом ни видях домашните духчета, както обикновенно ни наобиколига от всички страни.
- Здравейте може ли да ни предложите нещо сладко, като пай, котелни сладкиши, тиквен и портокалов сок, бонбони, близалки, пуканки нещо такова. - попита ги учтиво Неса.
Те се усмихнаха, добре че бях направила разширяваща магия на чантата, защото те ни донесоха освен това, което Неса поръча още много неща, че нямаше да се съберат даже в голям сак. Натъпкахме всичко в отделни пликчета, но вместо да си играем направих една малка магийка и всичко си дойде на мястото. Сладкишите седяха в пликчета в малката ми на външен вид чантичка. След като благодарихме на духчетата ни излязохме и се затичахме към спалнята ни, където ни чакаха останалите.

След като излязохме от общата ста ние отново се затичахме към пршзимния етаж, за да отидем отново до кухнята. Щом стигнахме до картината с крушата Неса я погъделичка и тя отвори вратата зад себе си. Духчетата отново ни наобиколиха.
- Извинете, че идваме отново толкова скоро, но забравихме нещо. - обясних аз. - Може ли де ни дадете нещо за пиене. Например: Тиквен сок, Портокалов сок, Кола и нектар от праскови.
Духчетата отново се разтичаха и след малко ни донесоха няколко пълни стъклени кани с поръчаното.
- Как ще ги носим без да се разлеят? - попита притеснено Джини.
Ванеса завъртя пръчката си към каните и прошепна нещо, от нея излезе нещо нато целуфан, който обви гърлата им и ги запечата.
- Прочетох я в една книга. - обясни Ванеса и ние й се усмихнахме.
- Добре да тръгваме, че останалите сигурно ни чакат. - подканих ги аз.
Ние буквално изхвърчахме от кухнята като фурии и се закрачихме забързано по коридоре към Грифиндорската кула. По едно време докато ходех забързано с каната в ръце, тя се изплъзна от пръстите ми и се разби на малко прарченца върху дървения под. Джини и Неса се стреснаха от звукът на счупването. Признавам и аз леко се стреснах и през косата ми премина бяла вълна.
- Споко ще я оправя. - каза Джини и остави каната си на пода.
- Репаро. - каза тя като насочи магическата си пръчка към разбитата на парченца стълклена кана и петната от портокалов сок.
Парченцата от каната се събраха и се сглобиха, а сока се върна вътре и като по чудо вътре нямаше нито една прашинка от пода. Аз се усмихнах благодарно на Джини и отново двете взехме каните си докато Неса ни чакаше няколко крачки пред нас. Отново тръгнахме, но този път по бавно, за да няма произшествия.

Сигурно бях стотния човек появяващ се в кухнята днес. Въпреки товн духчетата ме посрещнаха с широки усмивки на уста.Планът ми беше такъв. Сега щях да хапна обилно за да издържа до партито и нямаше да ходя на вечеря за да направя няколко изненади в стаята.
- Може ли да ми дадете нещо вкусничко, което да ме засити до към 21:30? - попитах.
- На вашите услуги - изписка едно духче.
След малко бях настанена на една масичка а пред мен имаше чудни гозби. Хапнах набързо и се отправих обратно към кулата.

» За вечерна закуска
» За ранна закуска