Творчество на Джини Уайт

Това е едно малко стихче, което измислих за една моя малка приятелка :

Мило мъничко момиче,
Излез навънка във дъжда,
Нека той отмие ти сълзите,
Та да се усмихнеш на света.

дЖИНИ,стихчето е много хубаво!Поздравления!

Радвам се че ти харесва, а ето и още едно.

Искам да достигна звездите,
Искам да прегърна Луната,
Но най-много от всичко,
ИСКАМ ДА СЪМ С ТЕБ НА ЗЕМЯТА!

Ето вече две по-истински стихчета:

ЕДИН СПЕЦИАЛЕН КЛАС

ВЛИЗАШ В СТАЯ 303
И ГЛАВАТА ДА ТЕ ЗАБОЛИ.
ВСИЧКИ СКАЧАТ, ВИКАТ, КРЯСКАТ,
ПОСЛЕ ПО ЧИНА СИ ТРЯСКАТ.

ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ В ЧАС КОЛКО „ВНИМАВАМЕ”
СЪС СЪВСЕМ ДРУГИ НЕЩА СЕ ЗАНИМАВАМЕ
КОЙ С ХИМИКАЛКА ИГРАЕ,
КОЙ ЗА НЕЩО ДАЛЕЧНО МЕЧТАЕ.

ДОЙДЕ ЛИ КОНТРОЛНО СЛОЖНО,
СТАНЕ ЛИ ТИ НЕВЪЗМОЖНО,
НЕЩИЧКО ДА СЕ ДОСЕТИШ
ПРИСЪСТВИЕТО НА СЪСЕДА ЩЕ УСЕТИШ.

ПРЕПИСВАНЕТО – ЕЖЕДНЕВИЕ
НО СКАРАМЕ ЛИ СЕ ЗА НЯКОЕ РЕШЕНИЕ
СТАВА КАТО КОРАБОКРУШЕНИЕ,
ЗАВЪРШВАЩО СЪС ПОКУШЕНИЕ.

ЛЕЛЕ, КАКЪВ СМЕ ДИВИЧЪК КЛАС
МАЙ НЕ ВНИМАВАМЕ МНОГО ВЪВ ЧАС
ТОВА ПОКАЗВАТ КОНТРОЛНИТЕ ТРУДНИ,
А УЖ СТОИМ БУДНИ!

ЗВЪНЕЦА ЩОМ ЧУЕМ ХУКВАМЕ ВЪН
ЧАК ДО НЕБЕТО ВДИГАМЕ ШУМ
ИСКА ЛИ ПИТАНЕ – МЕЖДУЧАСИЕ Е
МАЙ, ЧЕ ТАКА НИ Е НАЙ-ДОБРЕ.

НИЕ ТРЪН СМЕ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
НА РОДИТЕЛСКАТА СРЕЩА ИЗЧЕРВЯВАТ СЕ РОДИТЕЛИТЕ
МАТЕМАТИКА, ГЕОГРАФИЯ, БЪЛГАРСКИ И РУСКИ,
ОТ УЧЕНЕ НЕ ОСТАВА ВРЕМЕ ЗА ЗАКУСКИ.

НЕ МИСЛЕТЕ ТОЛКОВА ЛОЩО ЗА НАС
НИЕ СМЕ СЛАДУРИТЕ ОТ VIг КЛАС
НИЙ СМЕ МНОГО СИМПАТИЧНИ
НИЩО, ЧЕ ИЗПАДАМЕ В СИТУАЦИИ КРИТИЧНИ.



Ето и второто:
КАКВО СЕ ИЗУЧАВА В ШЕСТИ КЛАС


ПО МАТЕМАТИКА ЗАДАЧИ СЛОЖНИ
ПО ИСТОРИЯ ДАТИ ВСЕВЪЗМОЖНИ
ПО ЧОВЕК И ПРИРОДА ФОТОСИНТЕЗА
ПО ТРУДОВО ЩЕ ГОТВИМ ТРАПЕЗА

ПО РУСКИ – ВСИЧКИТЕ ПАДЕЖИ
ПО ГЕОГРАФИЯ ОТ ТЕРМИНИ ВАЛЕЖИ
ПО БЪЛГАРСКИ НАШАТА ГРАМАТИКА
НА С++ ПЪК ИНФОРМАТИКА

ПО МУЗИКА ВИВАЛДИ, БАХ
ПО ФИЗИЧЕСКО ВДИГАМЕ ПРАХ
ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО С ЧЕТКА РИСУВАМЕ
ПО ИНФОРМАЦИОННИ ШРИФТОВЕ РЕДУВАМЕ

ТОВА СА НАШИТЕ ПРЕДМЕТИ,
УЧИМЕ ГИ ВСЕКИ ДЕН
ТЕ СА НАШИТЕ БИЛЕТИ
КЪМ УСПЕХА В УТРЕШНИЯ ДЕН


П.П. Извинявам се, че всичко е с главни букви (ако кажете ще го променя) но така ми беше на компито.

И двете са много хубави.

Много са яки ! Браво на теб ако напишеш още ще ги сложиш ли ?

Имаш ли някой снимани рисунки да ги видим?

За какви рисунки става дума?

Нещо го ударих на сълзлива и романтична поезия:

Имах си една мечта
и скъпичко платих за нея
Още продължавам да рева
Какво бушува в мен не крия.
И така историята е ясна
Любов голяма, до момента най-прекрасна
Но за миг погледнах аз, отстрани
И видях това, за което още ме боли.
Зад всички погледи и ласки,
Зад всичките милувки и любов
Най-после аз видях тъй ясно
Че от тебе лъха само студ.
И така много сълзи пропилях
Да те обичам аз не спрях
И всеки спомен пак се връща
Твойте думи крещи
Сякаш призрак в стара къща
Сърцето обитаваш ти.
Нека отминават дните
Раната във мен боли
И нищо сякаш няма смисъл
Щом не ме обичаш ти.
И не няма да отричам
Въпреки всичките лъжи
Аз все още не проклинам
Блясъка в лъжливите очи.


Може и да не е много смислено и римата леко да се губи, но е от сърцето - истинско е.

Както вече казах нещо мми стана. Ето второто ми стихотворение за днес.

Отново сама из улиците ходя
Нищичко не виждам вече
Сълзите замъгляват всичко
Не! Няма как да продължа!
Леле! Помня как ти вярвах!
Как за мене всичко беше ти!
Как със ласки и усмивки,
Щита около сърцето ти проби.
И кво? Казваш тва е края.
И след всичките лъжи
Най-спокойно гледаш в моите очи!
ОК! Аз Ще се обърна.А После?
После накъде? Някъде при друга ще отидеш
И никой няма да те спре.
Но аз ще идвам във съня ти. Ще проклинам,
Нека те боли, вече ще си плащаш за сълзите,
Капали от моите очи.
Хах връщаш се при мене. Отново искаш ме, нали?
И викаш, и се молиш „Моля с мене остани!”
Ти май очакваш да се вържа?
Ей човече! На Земята се върни!
Сякаш с тебе пак ще бъда.
Оттук нататък ще плачеш само ти.

Важи същото като за първото ми стихче.

Хора върха са !!!!
Имам чувството че първотое писано смециално за мене.

Ами до някъде ти беше вдъхновението, но някои неща и аз си ги чувствам...

Джини,страхотни са!

Много са яки.

Върха са!!!