Ранното неделно ставане ме накара да се запътя към голямата зала където през седмицата по това време се състоеше закуската, но тъй като днес беше неделя, а и денят на купона повечето ученици ставаха рано за да се оправят за него, а не да се занимават с това да закусват.
Отворих потрите към Голямата зала и както и предполагах тя бе почти празна, почти защото тук таме по масите се мяркаха групички по най-много 2-3 деца от по-горните курсове, които закусваха в мълчание или тихо си шушукаха. Отварянето на вратата привлече вниманието им и всички обънаха глави към мен. Аз се усмихнах мило.
- Добро утро! - поздравих аз вървейки между масата. Дългата ми черна мантия издаваше пющящ звук, високите токчета на затворените ми обувки, трякаха по дървения под.
- Добро утро, професоре! - изчуролика едно момиче, което седеше най-близко до мен, а момчето до нея бързо подшушна надявайки се аз да не го чуя "Подмазвачка!". Момичето се обърна с разярена физиономия и присвити очи към момичето.
Аз се засмях и потупах по рамото любезното момиче. Качих се по малките стълбички към средно високия подиум и се настаних на мекия стол с висока облегалка.
Мигом пред мен отнищото "изникнаха" блюдата за закуска. От пържени филии до палачинки и понички, и една кана с димящо кафе. Захванах се да закусвам оглеждайки почти празната зала...