За застигнатите от проклятие или забранена магия

Моля, опишете в РП поста си какво ви е и от какво сте пострадали...

Грейнджър се давеше и плачеше.
-Спокойно,миличка-започна Криси,която беше до Лизи-Всичко ще се оправи.
Стигнаха до Болничното крило,а Мадам Помфри се ужаси при гледката: Сиси бе бледа като мъртвец, кашляше и всеки момиент щеше да припадне.
-Отивай на леглото. -извика Помфри
Лизи и Джини още я придържаха и й помогнаха да легне.
Мадам Помфри се върна с някакво шишенце и каза:
-О,миличката!Ще трябва да остане за тази нощ тук.
Тя изсипа лекарствотов устата на ммомичето,а Джини извика:
-Само да ги видя ония двете, хубавичко ще ги подредим!!!Ще видят те...
-Това нищо няма да промени-намеси се Роса-Тя ще се оправи ли?
-Да,но нощта за нея ще е доста мъчителна...-въздъхна Мадм Помфри
След малко в залата връхлетяха Майк и Джеймс, а Чарли тичаше пред тях.Беше много блед:
-Какво...,какво се е случило с нея? Сиси,чуваш ли ме?
-Спокойно,Чарли,тя е силна ище се оправи,нали?-каза Майк
През това време Джеймс и Лизи говореха:
-Имахме тренировка,щомРичард Дейвис ни каза,Чарли хвърли метлата и побягнахме насам-Джеймс каза това,и лИЗИ забеляза,че те са в куйдични грифиндорски одежди
-Тя има нужда от почивка,хайде,вън!-извика мадам Помфри и изпрати приятелите на ранената Грейнджър...

Грейнджър се опита да отвори широко очи,но не успя. Тя беше спала час,но усещаше ,че още и се спи. Когато погледна видя един човек-познаваше го. Това бе пазача на дивеча-Бигъри. Той бе много дружелюбен и й беше казал, че познава майка й. Той поведе нея ,Криси и останалите първокурсници до замъка в началото на годината.
-Какво става-попита Сиси лениво
-Ето я-събуди се-беше Проф.ДеЛуна,която бе застанала до човека.
-Горката ...-каза пазача на дивеча. -Още не е добре
-Как си,Сиси-попита директорката
-Благодаря,оправям се..,къде са приятелите ми?
-Бяха тук, но ти имаше нужда от почивка и ги изпратих да излязат навън-каза Мадам Помфри
-А те добре ли са?-изохка грифиндорката
-Бъди спокойна-всички са добре-каза Проф.ДеЛуна-Почивай си!
Директорката излезе ,а Бигъри каза:
-Като си по-добре с приятелите ти ми елате на гости. Приготвих много вкусен петмез! Да си оближеш пръстите!-след това той се обърна и излезе от Болничното крило заедно с директорката
-Благодаря ти...-усмихна се Сиси и отново заспа...

Ричард щом научи,че Сиси беше пострадала и преместена във болничното кресло,реши да отиде на посещение и да види как се чуства.Първокурсникът хукна към крилото и щом поиска разрешение от медицинската сестра,влезе във помещението и се запъти към мястото,където беше грифиндорката.Момичето лежеше неподвижно на мекото легло и явно беше заспала,тъй като до нея на едно шкафче бяха сложени писма и подаръци за нейното възстановяване.Ричард взе внимателно един стол и без да вдига шуб се настани близо до нея.Той се загледа внимателно във нейното спящо лице и реши да остане при нея,докато се събуди и може да си поговорят двамата.

Аз, Джини, Криси, Бела, Ванеса, Роса, Злати, Джеймс, Чарли (който нетърпеливо се въртеше около нас), Майк и Ричард бяхме застанали пред масивната дъбова врата пред Болничното крило. Докато момичетата си говореха, аз се бях подпряля ня една близка мраморна колона, бях скръстила ръце и се бях замислила загледна във високия каменен таван. След малко вратата изскърца и там се появи Сиси придружавана от мадам Помфри. Момичетата се събраха и започнаха да я прегръщат, момчетата я поздравиха, за това че е вече здрава, а Чарли направо я разцелува е я прегърна толнова силно, че имах чуството, че ще й изкара въздуха. Най-накрая, когато вече беше освободена от прегръдките на всички аз отидох при нея и я прегърнах, но внимавах да не я стисна, защото бях сигурна, че вече беше останала без въздух.
- Надявам се вече да си добре. - казах аз.
- Да, в отлично здраве съм. - изчурулика радостно Сиси.
- Хайде, да се качваме вече в Общата стая, че след петнайсет минути ще ни свърши времето в което може да излизаме по коридорите. - каза притеснена Джини.
Ние се запътихме към Грифиндорската кула с бързи крачни, като през това време останалите си говореха, а аз просто ги слушах и вървях малко по-назад от тях. Джеймс забеляза, че не се включвам в разговора и изостана малко за да застане до мен.
- Какво има, Лизи? - попита той. - Добре ли си, чух че днес си стоала цял час на дъжда от вън, преди професор Де`Луна да те прибере, да не си настинала?
- Не всичко ми е наред. - казах аз и побързах да сменя темата. - Как е Сиси?
- Добре е, но защо отклоняваш темата? - попита Джеймс изненадан.
- Просто няма какво повече да кажем по нея. - оправдах се аз.
- А, пристигнахме.
Бяхме стигнали до портрета на Дебелата дама.
- Парола. - попита тя отегчено.
- "Дреболийки" - чу се гласа на Роса.

Беше минал поне час откакто Сиси Грейнджър се бе събудила. Тя все още не се чувстваше дообре, но поне вече не кашляше толкова силно и не се давеше. Тя лежеше и все още чувстваше ,че не знае ''на коя планета се намира'' както казваше тя...
Изведнъж се събуди и видя до себе си Мадам Помфри:
-Как си,момиче?
-По-добре, благодаря.
-Имаше много посещения днес. Допреди малко тук беше едно момче от Хафълпаф,но му казах да си отиде,защото ти трябва да си почиваш тези дни.
-Ричард Дейвис,нали? Той ми е добър приятел...
-Всички бяхме притеснени,но за щастие вече си по-добре. Изпий това за всеки случай,и утре ще ти дам още.-след това Сиси пое шишето,изпи една глътка,и направи физиономия,сякаш се канеше да изплюе течността.
-0Ами вие какво очаквахте,г-це Грейнджър? Тиквен сок?
-Е,не,ама не чак толкова горчиво...
-Без капризи,ако обичате-намръщи се Мадам Помфри.
Иззад вратата се чуха гласове.
-Май вече ви чакат,нали?
Сиси грейна. Толкова се зарадва,че приятелите са тук.Тя стана,но все още се подпираше на Мадам Помфри. Щом се показаха на вратата,всички се усмихнаха и се занареждаха да я прегръщат. Криси едва се стърпя да не и връхлети отгоре да я прегръща,на Чарли Риддъл... Той разцелува Грейнджър,прегърна я толкова силно,че едва не й искара въздуха. Тя прегърна Джини,Майк,Джеймс ,Криси,Ричард,Роса,Бела и забеляза ,ЧЕ лИЗИ се е отдръпнала,и след това Лизи се приближи към Сиси и каза:
- Надявам се вече да си добре.
-Разбира се-извика Сиси и те се прегърнаха
-Всички много се притеснихме за теб-усмихна се Джеймс
-Наистина благодаря на всички ви за подкрепата... Имам супер приятели!
-...Ако знаеш как се притесни Чарли-ухили се Майк,а Джеймс го сръга в ребрата,а всички се ухилиха.
- Хайде, да се качваме вече в Общата стая, че след петнайсет минути ще ни свърши времето в което може да излизаме по коридорите. - каза притеснена Джини.
-Да,да вървим.-кимна Сиси и заедно поеха към Общата стая на Грифиндор.
Лизи вървеше поотзад,но Джеймс я забеляза и се приближи към нея:
- Какво има, Лизи? - попита той. - Добре ли си, чух че днес си стоала цял час на дъжда от вън, преди професор Де`Луна да те прибере, да не си настинала?
- Не всичко ми е наред. - каза тя и побърза да смени темата. - Как е Сиси?
- Добре е, но защо отклоняваш темата? - попита Джеймс изненадан.
-Нищо,нищо...
-Ето го и портрета-каза Сиси
-Парола?
-Дреболийки-чу се гласа на Роса
Те се шмугнаха в стаята и Грейнджър възкликна:
-Всичко си е тук,прекрасно е-и седна на един фотьойл.
-Вече си добре.-каза Джини-Доста се поизплашихме!
-Да,така е...-каза Лизи
-Не мислите ли,че това трябва да се отпразнува с по един котлен сладкиш за всеки-ухили се Сиси и всички си взеха от тайните запаси на Криси и Сиси от влака...