Стоях на стълбището, когато професор Де`Луна ни повика за да ни заведе в Балната зала. Наредих се при приятелките ми леко умърлушена. Джеймс закъсняваше, но аз се стараех по никъкав начин да не показвам разочерованието си. Така че просто се засмях и се включих в разговора на приятелките ми, които всъщност обсъждаха една близка групичка момчета, които ги гледаха. Разговора не ми беше много интересен за това насочех вниманието си към професор Де`Луна. Със сигурност в момента само аз бях умърлушена. "Но какво от това, все пак ме очаква купон ще си намеря някое занимание, което ми харесва и съм готова" помислих си аз и отново се усмихнах.
След малко влязохме в Балната зала, където беше тъмно като в рог.
- Не се стряскайте, тук ще се проведе бала ви! - каза директорката, няколко момичета изпискаха, а други изпъшкаха леко раздразнени.Тя плясна с ръце и залата се изпълни с мека топлина, а от някъде прозвуча и тиха музика.
- Хайде, влизайте! - подкани ни тя и всички бързо изприпкаха вътре.
Аз се отправих към бара, като оставих приятелките ми да си шушукат на спокойствие. Единствената от тях, която забеляза, че нещо не ми е наред беше Бела. Аз седнах на бара и си поръчах един сок от тиква, приятелката ми седна до мен и ми се усмихна.
- Какво правиш тук? Не искам да развалям и твоята вечер, върви при другите. - обърнах се аз към нея.
- Какво има, Лизи? Толкова се вълнуваше за купона, а сега си така умърлушена. - попита ме Бела.
- Нищо ми няма, просто Джеймс закъснява и ми се струва, че няма да дойде. - казах аз, с нотка на разочерование в гласа.
- Сигурна съм, че ще дойде просто малко закъснява. - опита се да ме успокои Бела. - Но дотогава не трябва да седиш и да го чакаш на едно място, хайде ела при нас.
- Добре само да си изпия сока. - отвърнах аз.
Глътнах го набързо и двете отидохме при Джини, Криси и Сиси, който още обсъждаха момчетата отвън.Аз се усмихнах и се включих в разговора.
- Надявам се една от тях да ме покани, бяха доста сладки, но онзи с русата коса беше най-готин. - каза развълнувано Сиси.
- Да наистина, но на мен ми хареса онзи с черната коса и кафявите очи. - изчурулика Джини.
- Да и двамата са яки, но най-готин е червенокосия с зелените очи, който са толкова красиви. - каза замечтано Криси.
- Нали вече имате кавалери, защо обсъждате другите момчета. - попитах аз с упрек в гласа.
- Моят няма да дойде, отива за пролетната ваканция при майка си в Париж. - каза Джини с разочерование.
- Моят също, счупил си крака по време на един мач на куидич. - смънка Сиси. - За това не смятам да стоя с кръстени ръце и да правя нищо.
- Аз пък нямам кавалер! - каза Криси набързо, защото личеше че е разочарована.
- Извинете, не знаех. Моят кавалер също още го няма. - казах аз.
- Добре дошла в клуба. - каза Сиси.
Но тя не остана дълго без кавалер, едно момче я покани на танц и тя с радост прие.
- Елизабет. - се чу един момчешки глас зад гърбът ми.
Обърнах се и видях Джеймс, който ми се усмихваше. Аз също му се усмихнах и изтичах при него.
- Джеймс, най-сетне, помислих си, че няма да дойдеш. Къде беше? - казах аз и усетих как се изчервих (
)
- Извинявай, забавих се защото имах малко работа в соварника. Изглеждаш страхотно. - оправда се той.
Реших да не му се сърдя, а да си прекараме страхотна времето си в танци и разговори.
- Ще танцуваме ли? - попита ме кавалера ми.
- Разбира се. - отвърнах аз и се усмихнах.
Подадох му ръка, а той я хвана и започнахме танците. На дансинга дойдоха още много двойки, между тях бяха и приятелките ми, които се бяха сдобили с кавалери.
По едно време се изморих, стана ми доста топло и залитнах.
- Добре ли си? - попита ме Джеймс угрижен.
- Да, просто малко се изморих. Трябва да седна за малко и ще се оправя. - отвърнах аз.
- Ще ти донеса нещо за пиене. -каза той и се запъти към бара.
Момичетата забелязаха, че не съм добре и дойдоха при мен.
- Как си? - попита Криси.
- Малко ми е замаяно, но иначе съм добре. - отговорих й аз. - Вървете да танцувате ще се оправя.
Те се върнаха на дансинга, но от време на време ме поглеждаха, за да се уверят, че съм наистина добре. Джеймс се върна с напитките на масата където стоях. Докато ги пиехме разговаряхме най-вече за нас двамата и за миналото ни. Оказа се, че Джеймс живее в Лондон на няколко преки от нас, така че през ваканцията щяхме да се виждаме, което беше много хубаво. По едно време обаче ми причирня пред очите и единственото, което видях е лицето на Джеймс, на което се изписа много угрижена физиономия.