Събудих се в Болничното крило, главата ме болеше сякаш беше сцепена, а над мен се бяха надвесили няколко човека, които виждах мъгляво. Те говореха за нещо, но аз сякаш бях прекалено далеч от тях, за да ги чувам ясно. Отворих широко очи и видях, че над мен са се надвесили Джеймс, Джини, Криси, Бела, Ванеса и Сиси.
- Вижте тя се събуди! - каза той на момичетата. - Как се чустваш?
- Като в рая. - казах аз иронично.
- Виждам, че даже и със сътресение не си си загубила чувството зо хумор! - отбеляза усмихнат Джеймс.
- Как така със сътресение! - казах аз притеснено и се опитах да седна, но главата така ме заболя, като че ли някой я режеше с трион.
- Ами когато ти прилоша, ти припадна и тъй като нямаше кой да те хване си удари главата. - обясни Бела.
- А, ясно. Знаете ли кога отново ще мога да си стъпя на краката? - попитах аз.
- Не е сигурно! - отвърна Джини. - Мадам Помфри каза, че трябва да ти даде "Костраст", и че трябва да лежиш поне два - три дни под наблюдение.
- Добре, устройва ме! - и въздъхнах с облекчение.
- Посещенията са по пет минути, аз ви оставих цели десет. - каза мадам Помфри. - Тя от всичките ми пациенти има най-голяма нужда от почивка. Хайде, всички вън.
Посетителите ми се усмихнаха, сбогуваха се с мен и излязоха.
Заглавие: При припадък или безсъние. 
Нед Мар 01, 2009 5:44 am