Часът по ГЗМС(трети урок)

Сърах всички ученици на поляната близо до стария пазач на дивеча. Децата шушкаха превъзудено с усмивки до ушите чудейки се какво съм им подготвила днес.
Времето бе на наша страна слънцето хвърляше лъчите си, които весело играеха по тревата, карайки я да изглежда сякаш блести заради ситните капчици дъжд отгоре и.
- Здравейте милички! - поздравих ги аз с усмивка, но те "жужаха" като пчели в кошер и никой не чу поздравът ми. Поех въздух и изкрещях: - ТИШИНА!
Учениците сепнато се обърнаха към мен с изплашени физиономии. Така е по-доре.
- Здравйте! - поздравих още веднъж и засновах на пред, на зад пред тях. - Днес ще изучаваме животното Съчко, което ще намерим в гората... - шушукането се онови, да щяхме да влизаме в гората... - Тишина моля! - пляснах с ръце за да привлека вниманието им, получи се, тутакси всички погледи се заиха в лицето ми. - Да струва ви се опасно, но аз съм с вас не се притеснявай те. Хайде. - подканих ги и навлязохме между масивните дървета на гората. Малко по-навътре се спрях и се завъртях към тях.
- Всеки да си намери другарче, не искам да се изгубите!
Продължихме да вървим още няколко минути докато не излязохме на голяма кръгла поляна, дадох знак на децата да се спрат, а аз отидох по-към средата, протегнах пръчката си и тихо прошепнах "Вцепени се" на един на пръв поглед оиконовен клон. След което отново им дадох знак, но този път да се приближът.
- Това, ученици, е съчко - всички се скупчиха около мен, опитвайки се да видят падналия на меката трева съчко. - Хайде, хайде, разпръснете се.
След като всички се настаниха по тревата, заговорих:
- Както разбрахте, това е съчко. Това същество е нещо като пазител на дърветата... - замислих се за момент. - Ама вие защо не пишете - и в действителност, те само гледаха втренчено в съчкото, който в момента се размърдваше и правеше опити да стане. Видях на къде гледат децата и отново вцепених съчкото - Е, да се надяваме, че повече няма да бяга...
Ta... до къде бях стигнала... а, да. Съчкото е разпространено в западна Англия, южна Германия и в повечето гори из Скандинавския полуостров. Живее по дървета, от чиято дървесина се правят магически пръчки.
Съчковците са малки дървени духчета, високи около 20см, с чворести кафяви ръце и крака, с по два клечести пръста с със странно лице, плоско и грапаво като дървесна кора, върху което проблясват бръмбарокафявите му очи
Тези създания са много злобни, но могат да бъдат омилостивени като им да дадете от любимата им храна – мокрици или яйца на фея. – Свалих малката раница от рамото си и извадих от там торбичка пълна с някакви кафяви неща. – Ето, това са мокрици. – отворих торбичката и изсипах съдържанието и на тревата пред падналия съчко, а след това му направих магия и прекратих вцепенението му. Съчкото скочи и се нахвърли към мокриците, а секунди по-късно от няколко от по-близките дървета скочиха още няколко, които се присъединиха към първия. Оставих ги да похапват и се обърнах към децата.
- Сега ако някой има въпроси по днешния урок, моля нека пита. - подканих ги аз.

ЕДИТ. Домашно: Напишете ми повечко факти за съчкото.

А по ЛС ли да бъде домашното?

Всички домашни се пращат по ЛС, а ако са за часа ще напиша.

Аз вдигнах рязко ръка във въздуха.
- Да госпожице Потър. - обърна се към ман професор Де`Луна щом ме видя.
- Искам да питам нещо. - казах аз.
- Питай. - усмихна ми се тя.
- Какво може да ти направи един съчко, ако го ядосаш? - попитах аз.

- Хубав въпрос! - усмихнах се аз и започнах да вървя между учениците. - Всъщност съчковците не са толкова злони и опасни, не бълват огън и не парализират както някои видове животни. Най-лошото което могат да ти направят е да...ти извадят око или да те одраскат, но не и нещо по-сериозно. - казах аз, а Елизает кимна, а аз допълних. - Но няма да се стигне до нараняване, ако имате бързи рефлекси и приложите вцепени се на съчкото, както аз направих в началото. - завърших и поех въздух, плеснах с ръце и казах. - Сега ако няма други въпроси, може да се връщаме в замъка...