Трети урок

БОГЪРТ (Boggart)
Характеристика – нещо като превъплатител – може да заема формата на всичко, което знае, че ни плаши; обича тъмни затворени помещения като дрешници, пространството под леглата, кухненски шкафове под мивката и др.; винаги е добре да има някой с теб, когато се изправиш срещу богърт – тогава той се обърква и не знае каква форма да приеме; това, което не понася, е смехът; магията, с която се обезврежда, изисква голямо съсредоточаване и се състои в придаването на смешен образ на богърта.


- Магията за защита от богърт е ридикулус , проста е, но изисква голямо съсредоточение. Когато се изправите пред богърт преди да изречете магияята трябва да си представите негов смешен образ, ако например се страхувате от паяци - богърта ще се превърне в такъв, лесен начин да го победите е да си го представите на кънки и да изречете магията, той ще загуби равновесие и ще падне. Е искам всеки да опита, наредете се в редица и изчаквайте реда си. - казах аз и се отдръпнах за да разкрия големия гардероб зад гърба си...

Домашно: РП тук, как се справяте с Богърът.

Всички се наредиха в редица и аз останах най-отпред, но не исках да съм първа, защото наистина ме беше страх от това, в което щеше да се превърне богърта. Но професор Де`Луна ме видя, че съм първа.
- Хайде, госпожице Потър, вие сте. - каза тя с усмивка.
Този път обаче не можах да се сдържа и косата ми от огнено червена придоби сребристорус цвят с перлен оттенък, а очите ми станаха много светло сини. Всички забелязаха това и се стъписаха, не бях показвала до сега никакви признаци, че съм различна, дори и на приятелките ми. Тъй като не исках никой да разбира емоциите ми по цвета, който придобиват косата и очите ми когато я изпитвам. Професор Де`Луна също забеляза това (то нямаше как да не се види, стоях в средата на стаята с сребриста коса, която толкова много се набиваше на очи, че повече нямаше на къде), аз възвърнах нормалния цвят на косата и очите си и се ядосах, че всички видяха способноста ми и този път едвам овладях промяната на вънншния си вид.
Тъй като вече бях показала, че ме е страх, реших че това повече няма да се повтори и застанах отпред на мястото си в колоната.
- Да го пускам ли Елизабет или искате да се успокоите малко, докато някой друг се пребори с него. - попита притеснено учителката ми.
- Пускайте го. - казах аз твърдо.
- Щом си сигурна добре.
Тя постави ръката си върху ръкохветката и ме погледна, аз стоях в високо вдигната глава и пръчка насочена право към гардероба, кимнах й, тя завъртя ръкохватката и се отдръпна назад. След малко в съзнанието ми изплува един ужасяващ детски спомен: "На вън беше тъмно и студено, а аз стоях на улицата с говернантката си, пред вкъщи да чакаме мама. По едно време лампите по улицата изгаснаха и стана ужасно студено, не се чуваше нищо. Навсякъде цареше ужасна тишина. По едно време забелязах да се плъзган сенки явно и гувернантката ги беше забелязала защото изпищя. А към мен се приближи една къчулата сянка и ме хвана за врата, косата ми побеля и се опитах да извикам но от гърлото ми не се изтръгна и звук. Изведнъж започнах да се задушавам и не виждах нищо, но по едно време той ме пусна и ...". От гардероба излезе черната качулата сянка от споменът ми. Аз се паникьосах и косата ми отново се опита да побелее, но аз я спрях, спрях и страха, който беше сковал гърдите ми. Не се сещтах за нищо, което до направи един диментор ( бях чела в една книга, че се наричат така) по смешен. Но се сетих, че в същата тази книге имаше и заклинание против диминтори. То беше много сложно, но аз трябваше да опитам, не трябваше да оставям страха да ме завладее. Затворих очи, за да не го виждам и си придставих най-прекрасния миг в живото ми. Спомних си онзи миг в сладкарничката с Джеймс и извиках "Експекто Патронум", отворих очи но нищо не се беше случило, само дето диментора се приближаваше. Отново зотворих очи и потънах в спомена си. С желязна концентрация извиках отново "Експекто Патронум", тогава от пръчката ми излезе ослепителна сребриста светли, която образува нещо като щит, между мен и богърта, но не прдоби формата на животно, както бе описано в книгата. Диментора веднагически побягна и се спъна, а аз вече без страх, можех да мисля по трезво и казах "Ридикулус", диментора се превърна в мъничка кукла, от която дори бебе ще се разсмее. Всички се разсмяха и аз облекчена отидох при професор Де`Луна за да наблюдавам опитите на другите.
- Това което от начало госпожица Потър ви представи не е магията, която изучаваме, но съм доволна, че Елизабет надви страха си, който наистина е много страшен, защото нейният срах е самият Страх. Тя използва една от най-сложните магии, познавана на магьосническия свят, която се учи в пети курс. Но тя се справи отлично с нея, което доста ме учудва, защото и много възрастни магьосници не я могат. Е магията и не беше изцяла, но това е едно огромно постижение за първокурсник. - каза усмихната както винаги професор Де`Луна.

Аз се изправих пред богърта и ме обзе голям страх от това , в което ще се превърне тои. Най-много ме беше страх от този , който не бива да се назовава.Богорът се преобрази , но аз успях да запазя самообладание
- Ридикулус- казах аз (след като бях пбмислила как да се предпазя от него) и този момент този , които не бива да се назовава се превърна в малка мравка!Аз се усмихнах и извърнах поглед към професораю
- Отлично г-це Кълън- каза тя и ми се усмихна . Аз се отдръпнах , за да може следвващия ученик да надвие най- големия си страх..........!!!!!!!!!!!!!

Дойде часът по защите срещу черните изкуства и всички ученици влязоха във огромно и мрачно помещение,къедто щяха да се проведе днешният урок.Ричард обожаваше всеки един час от този предмет и със нетърпение очакваше да разбере каква ще е задачата за този час.Момчето беше застанало на близко разстояние от професорката и слушаше внимателно какво им казва.Оказа се,че часът ще бъде практически и ще трябва да се справят със собствените си страхове срещу богърт.Повечето деца бяха наистина щастливи и бързо заобиколиха преподавателката,като се бълскаха и всеки проявяваше желание за изява.Професор Де Луна успя да накара класът да замълчи и даде знак на първокурсниците,да я заобиколят от двете й страни и демонстрира нагледно какво трябва да правят.Когато учителката привърши,обърна се към тях и каза ,всички да се наредят във две колоний и всеки да се захване със упражнението.Децата не чакаха втора покана и един слд друга започнаха да се изреждат и скоро редицата намяля почти до свършване.През това време Ричард се стараеше да не показва никакъв страх,защото това можеше да го провали.Дойде моментът,когато и той трябваше да се изправи слещу богъра и със бавни крачки се запъти натам.Той застана срущу дрешникът на известно разстояние и се приготви да действа.Усещаше,че пулсът му се ускорява и дъхът му спираше,но първокурсникът несе подаде на паниката и здраво стисна магическата си пръчка.След това даде знак на професор Де Луна и учителката се приближи до дрешникът и със едно движение го отвори.Първокурсникът си пое дълбоко въздух и носочи вниманието си към богъра.Във този момент дрешникът се отвори и оттам се показа една красива зеленикава змия на ивици,която започна да съска и внезапно се втренчи във лицето на Ричард.Момчето се опита да се овладее,но явно не успя,защото змията започна по-бързо да се приближава към него.Сега беше времето да действа и той не се поколеба.Ричард затвори очите си и конценрира напълно съзнанието си.Змията вече беше почти до него,когато Ричард със огромна р ешителност вдигнаа пръчката и като се вторачи във змията,със спокоен глас каза:
-Ридикулус!-от пръчката му блесна ярка ослепителна светлина,която се насочи към змията.След няколко секунди тя беше поразена и насред центъра на кабинета пред погледа на всички,тя започнад подскача като луда неудържимо и цялата зала се разсресе от смешната гледка.Ричард благодраи за отделеното внимание и доволен от проведения час,отправи се към своето място и седна,за изчака края на часа.

Сиси и останалите й приятелки не изпускаха от поглед дуела на Елизабет с богърта. След като Лизи слезе от подиума,погледна към останалите,но забеляза Сиси,която я гледаше като зашеметена и сякаш бягаше от погледа й. След малко чуха как Проф.ДеЛуна казва:
-Ваш ред е,г-це Грейнджър!
Сиси пое дълбоко въздух:
-Добре,силна съм!Ще се справя!-помисли си тя.
Тя застана на подиума и погледна към дрешника: ''Сигурно ще се преобрази в паяк!''-помисли си. Като по-малка се страхуваше от паяци.Проф.ДеЛуна каза:
-Г-це Грейнджър?
-Добре съм,професоре!-усмихна се Сиси -Това е предизвикателство. Пускайте го!
Директорката замахна с магическата пръчка към дрешника. Той се отвори и пред Сиси се нразкри странна гледка: Там беше семейството й-майка й,баща й,баба й и дядо й и още скъпи за нея хора. Те се усмихваха и се смееха. Но изведнъж станаха мрачни и започнаха да плачат. Срещу тях вървеше някаква фигура. Момичето не виждаше лицето й.Фигурата вдигна пръчката си заплашително срещу тях,но спря Сега гледаше към някакво малко момиче. Сиси каза:
-Боже мили!
Момиченцето беше тя като малка. Стоеше като закована на едно място и гледаше. Тя искаше да извика,но какъв е смисълът? Това е само илюзия!
Изведжъж тези фигури изчезнаха. Остана само качулата фигура. Тя се приближи малко към Сиси и се хладно се усмихна. Тя свали качулката и...там стоеше нейното отражение.
Чуха се възгласи откъм гледащите бъдещият дуел.
-К..коя,коя си ти?-попита с треперещ глас Сиси
-Не ме ли познаваш?-пита фигурата-Та аз съм с твоят образ!
-Но защо?
Фигурата започна да се смее. Но Сиси усещаше,че сякаш само тя я чува.
-Аз съм най-големият ти страх. Страхуваш се от лошата ти страна. От черната магьосница в теб.
-Не!
-Страх,да не се провалиш,някой да не посегне на близките или приятелите ти-каза богърта и кимна към приятелките на Сиси,които гледаха ужасено към нея.
-Аз не съм черна магьосница.-каза твърдо Сиси и стисна пръчката си
-Да, не си! Ако беше,надали щяха да те пратят тук,нали?
Сиси преглътна.
-Но ти сама ме повика.
Сиси разбра. Мина и пртез ума,че ще е паяк нейния богърт,но се страхуваше.Да не се изправи срещу най-голямия си страх...
-Стархуваш се нали? Усещам страха ти в теб.
Сиси усети как сякаш кръвтта й се смразява. Тя бе застанала неподвижно на едено място.
Но през смеха на богърта,изведнъж извика:
-Грешиш! Страха не бива да обзема някой.А ти не си такъв-при тези думи богърта спря да се смее-Ти си само една илюзия!
Грейнджър с трепереща ръка вдигна пръчката си и я насочи към богърта.Но изведнъж сякаш чу тя да казва:''-Унищожиш ли ме,няма да научиш какво всъчщност стана с родителите на баща ти.'' Но Сиси затвори очи и каза силно и ясно:
-Ридикулус!-извика тя и силни зелени светлини заизлизаха от пръчката й. Отражението изчезна и на негово място се появи едно плюшено паяче. Класа избухна в смях. Сиси слезе от подиума и Проф.ДеЛуна й казА:
-Много добре! Но г-це Грейнджър,малко сте бледа. Защо не отидеш в Болничното крило?
-Не,професоре,добре съм. Благодаря.-смъкна Грейнджър и седна на стола си до Криси.

След като Сиси беше успешно преборила богъра професорката каза.
-Сега е вас ред г-це Смит.
След тези думи на Роса и омекнаха краката внезапно усети как пулсът и се ускори как започна да се поти и й се виеше свят.
-Роса идвай сега е твой ред да се изправиш пред богъра-повтори професорката като в класа и личеше заповеднически тон.
Момичето дори и да искаше да направи крачка не можеше,защото краката и бяха станали меки като кашкавал и тя едва стоеше на крака. Първокусничката беше толкова претиснена,че не можеше да се движи че едва не припадна. Момичето замалко седна на стола си и збеляза че всички деца от стаята я зяпаха със страни физоономии а даже някой почнаха да се хилят. Рос чу един познат глас да и говори.
-ПРиятелко няма нищо страшно убедена съм че ще се справиш.Нали ме видя как го направих няма нищо страшно,а сега отиди преди преподавателката да се впеси.
-С удовоствие щях да отида ако можех да стоя на краката си.
-Това ли е било проблема аз си помислих че не отиваш защото се страхуваш да не се провалиш.В такъв случай изпий течноста която е в тази часа.
Сиси беше извадила от своята чанта една чаша пълна със накаква синя течност и го даде на Роса.
-Какво е това.
-Това е чай от Персия.Там го пият когато са си изкубили чялата енергия и не могат да се държат на краката си.
Роса взе чашата и го изпи чялото съдържание.Чаят имаше вкус на боровинка. Росалинда почувства че цялата ениргия и се беше върнала и тя бързо стана от мястото си и застана пред дрешникът където вътре беше богарът. Професорката махна режето от дрешника и врата бавно се отвори. Първоначално от дрешника излеже черен дим но после придоби форма и се появи страхът на момичето. Богъръд бе взел фолмата на вампир.Но какъв вампир.Вампират имаше бронзова коса,бяла като сняг кожа,кърваво червени устни,медено кафяви очи.Той повно пристъпваше към уплашеното момичета и се беше усмихнал с крива усмивка.Всички момичета от стаята като го видяха го гледаха замечтано а други припадаха.Роса не можеше да се съсредочи беше прекалено панакьосана и нерна за да може да се срадочи,но за капак беше забравила и заклинанието. Красивият вампир стана опасно близко до момичето и и започна да говори.Гласът му бе меден като на някой ангел но и някакси местериозен.Вампират вече бе готов да ухапе Роса когато тя се осъзна и каза:
-Ридикулус!
В този момент на мястото където беше вампират сега стоеше една балерина в танцува поза,облечена със пачка на краката си имаше срички.Косата и бе огнено червена а очите и зелени на главата си имаше златна корона и също така носеше златни обичи и златна огърлица. Всички първокусници и Рос почнаха като луди да се смеят. Богърът не можеше да понесе смехът и се прибра обратно в черният дрешник. Професоркато поздрави Роса и тя си седна обратно на своето място.

И така редицата от ученици пред мен намаляваше. Човекът преди мен излезе отпред. Изведнъж цялата стая се размаза пред очите ми. Загубих равновесие. Отново ми се случваше! Когато бях малка с родители ми сме претърпяли тежка катастрофа, от която едва сме оцеляли. Оттогава мога да предвиждам някой бъдещи събития и да сбъдвам желанията си. Никак не е лесно да скрия дарбата си от хората, а и от доста време не ми се беше случвало така. Сега най-верочтно седях някъде, а пред очите ми изникваха какви ли не картини. Изведнъж едно изображение замръзна. Един мъгълски автомобил пътуваше по магистралата. Един завой, втори, трети. Изведнъж след поредния зявой се чува силен трясък, блесват светлини. Едно малко момиченце изпищява. Аз съм това момиченце. Сега сякаш лента от филм се превърта и аз виждам същото онова момиченце само че вече е по-голямо. То стои пред стар дрешник и сякаш вижда същата катастрофа като мен. Аз гледам през нейните очи. От дрешника излиза фигура с черна качулка, коса и магическа пръчка. Идва до мен (аз съм онова момиче) и докосва главата ми с един от дългите си пръсти. Поредната размазана картина. Родителите ми падат в някаква дълбока пропаст и аз не мога да ги спра. Изведнъж аз съм отново в светлата класна стая. Леле какво ли не се случи днес. Сигурно за стотен път приятелките ми гледат притеснено.
- Какво стана - попита някой, който не виждах много добре.
- После ще обяснявам - казах аз.
Сега беше моят ред да се изправя лице в лице с най-големият си страх. Но бях готова. Смъртта с магическа пръчка отново излезе. Отново дойде. Но този път аз не я оставих да ми показва онези ужасни картини. Със неестествено силен глас извиках
- Ридикулус.
Самата смърт се появи пред нас в целия си блясък, но облечена в крещящо розова рокличка за балет. Леле всички се спукахме от смях. След като професор Де'Луна ме поздрави се отправих обратно кум редицата и многото обяснения, които трябваше да давам на приятелките си.

Докато минаваха първокурсничикете пред мен аз си мислех в какво ли ще се превърне богърта. Мен ме беше страх от змии и от смърта, но тези две неща вече бяха минали. Също се страхувах да не се разочарова семейството си, но това богъртът трудно щеше да покаже. Потънала в тези мисли изведнъж чух:
- Ванеса Найджълс, моля.
"Сега ще видим какво ще стане." - казах си аз.
Професорката пусна богъртът. Първоначално не видях нищо, но после пред мен се описа силует. Силует на момче. Това беше Джо !! Не го бях очаквала. Всичко друго, но не и него. Той се приближи до мен и ми каза:
- Защо ме предаде?
- Не съм - опитах се да кажа аз, но от устата ми не излезе нито звук. Тогава чух, че той продължава да говори нещо, но нямах сили да го изслушам. Опитвах се да си взема пръчката и да го разкарам.
- Ридикулус - извиках аз, но това не беше вик, а съвсем слабо шепнене.
- Ридикулус - каза аз този път наистина силно, така че цялата стая се разтресе. В този момент момчето се размаза и о него остана само едно мъничко кученце облечено в бански костюм. Всички се засмяха, но аз нямах сили дори и за това.
- Браво? - каза професорът - Справи се страхотно!
Аз си отдъхнах и отидох при Джини, за да си почина.