- Здравейте ученици!Урокът ни ще е за "Руническото писмо". - казах аз още с влизането в стаята. - Вадете пергаментите и пишете. - замахнах с пръчката си към дъската и там веднага се изписа урока.
Терминът
“Руническо писмо” има условен характер и е наимено-вание, възприето от
изследователите на писмо, което се появява някъде около ІІІ в. от н.е.
и се използва от германските, скандинавските и британ-ските народи, а
по-късно в VІ в. и от тюркските народи. Названието е свързано със
старогерманския корен “ru" или готското “runa”, означа-ващо “тайна”, а
също и със съвременото немско raunen, означаващо “тайнствен шепот”.
Древните
германци приписвали магическа сила на тайнствените знаци, нанесени на
оръжия, скъпоценни украшения надгробни камъни и др. Подобно е
значението на думата и в скандинавските и англо-саксонски езици. В
древните германски саги често се срещат епизоди, описващи ма-гическата
сила на руните. Известни са даже и трактати за използване на
руническата писменост за магия. Някои изследователи са на мнение, че
руническото писмо е имало и по-широко приложение в законодателство-то,
договорите и личната кореспонденция.
Противоречиви са
становищата на изследователите за произхода на руническото писмо. Много
от тях са на мнение, че изобретатели на руническите знаци и писменост
са готите, в периода, когато са били в региона на Украйна и Крим - ІІІ
в. от н.е. Други изследователи ги свързват с ита-лийските писмени
знаци, съществували и използвани преди въвеждането на латинското писмо.
Най-старите рунически надписи, намерени в Евро-па, са датирани ІІІ-V в.
от н.е., а периодът на използването на руническо-то писмо в някои
страни е почти до 18-19 в.
- Домашно няма да имате! - казах аз, а едно от момичетата видгна ръка.
- Кажете г-це Потър! - потканих аз.
- Професоре, ами оценките ни, как ще завършим. - попита ме момичета.
- Не се притеснявай те, следващия урок ще имате оценка, аз мога лесно да ви оформя и с две.
Званецът би.
- Свободни сте!