Четвърти урок

Полянката край Забранената гора бе облята от слънчевата трева. Въздухът бе осеян с миризмата на прясно окосена трева, а вятърът нежно голеше дърветата, които хвърляха сянките си върху насядалите по тревата ученици.
Професор Де'Луна с усмивка се приближи към учениците си и разговорите естсетвено веднага секнаха. Лицето на жената бе усмихнато, но и някак изморено.
- Здравейте, милички! - поздрави Рейчъл.
- Добър ден, професоре! - гордо отвърна едно от момиче от Грифиндор и веднага бе сръчкано от момче, което грубо и каза "Подмазвачка", а момичето детински му се оплези. Професора изморена се засмя. Застана пред децата, свали наметалото си и го положи на земята, след което вдигна леко полите на роклята си и също както учениците си седна върху наметалото.
- Днес ще вземем изключително важен и интересен урок... - заговори жената, кадифения и глас веднага привлече вниманието на децата. - Ще ви разкажа за Самодивите... - тя замълча и изчака ахканията и въклицанията да заглъхнат, а после продължи. - Самодивите са неземно красиви, вечно млади момичета, слаби с дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Облечени са с бели дрехи, с бяла риза или бял сукман и зелен пояс. Имат и було, бяло наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели. В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества, могат да ги виждат съботниците (родените в събота срещу Задушница или преди Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж). Живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери. Планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента. През зимата живеят в митичното село Змейково. При мръкване самодивите отиват край води - езера, вирове, извори - събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват. - жената замълча, огледа се и забеляза, че погледите на всички за захласнато приковани в нея. - Е това е, надявам се ви е било интересно. За домашно искам съчинение на тема "Що е то самодива? Какво знам за нея?", постарайте се да включвате повече ваши думи, не искам да е по малко от 7 реда, има достатъчно информация за самодивите за да напишете по-дълги съчинения.

П.П. Ако забележа, че домашното е директно копирано пиша трол и отнемам точки от дома!

.Времето беше топло, приятно, слънчевите лъчи се прокарваха в долината където се намираше училището.Дърветета вече бяха показали своя изгряващ цъфтеж, по всичко личеше, че идва пролетта.На третият етаж, в библиотеката се беше заровила Кимбърли и търсеше книги за мигии и както се четеше заспа. Тя съвсем забрави за часа си по ГЗМС бързо скочи като разпиля всички книги.
Как може да съм толкова разсеяна?-каза си тя мърморейки и взе нещата си.-Та как мога да закаснея за часа си по ГЗМС?!-продължаваше да си мърмори момичето, докато вече препускаше надолу към поляните.На бегом отиде до поляната където часът вече беше започнал. После огледа всички и с бавна и грациозна стъпка продължи към едно от многобройните свободни места.Тази година първокурсниците от слидерин бяха доста малко .Кими се приготви за часа и наведе сънено глава надолу.Тъкмо да се унесе отново в сладката дрямка и вратата хлопна....това беше професор Де'Луна.Тя поздрави учениците и направо започна с урока за часа.Преподавателката набързо разясни "регламента" за часа и учениците започнаха да слушат урока седнали на тревата.Кими гледаше, но не виждаше.Така и се спеше, че можеше всеки момент да го направи чуе "Хърррр-кррр", което обикновенно се чуваше от спалните помещения на момичетата от Слидерин.Предметът обаче беше много по- важен от едно спане и Кимисе съсредоточи върху слушането.Когато всички приключиха се изправиха Кими разбра че часът е свършил стана и се запъти към следващия час