Въпроси за допълнителни точки!

Тук 3-ма които искат да допринесат с точки за дома си ми отговарят на 1-вия въпрос следващите 3-ма на втория и т.н.

1.Какво знаете заотровните растения,какви са свойствата им и кои отровни растения познавате вие?

2.Бръшлян-Описание

3.Кое е любимото ви растение опишете го пазкажете за него.

Някои растения съдържат отрови (токсини), предизвикващи отравяния у хората или животните. Съдържанието на отровите може да бъде временно или постоянно. Установено е, че отровността на билките се дължи на съдържащите се в тях алкалоиди, гликозиди, сапониии, органични киселини, етерични масла, смоли и др. Изсушаването на билките не унищожава, а само до известна степен намалява отровността им. В някои видове (Самакитка, Кърлеж) отровността не изчезва дори и при дълго варене. При продължително съхраняване отровността не изчезва, а само намалява. Например семената на горчивия бадем и на други костилкови видове запазват отровните си свойства в продължение на няколко години и не ги губят нито при варене, нито при печене.

Бучиниш (Conium maculatum) е тревисто едногодишно или двугодишно растение от сем. Сенникоцветни ( Umbilliferae ), подсемейство Целинови ( Apiaceae ). Разпространено по бунища, разкопани и торни места край селища и пътища. Растението е отровно.Петнистият бучиниш ( C. maculatum ) е двугодишно рсатение с тръбовидно, членесто, достигащо до 2 м. стъбло, кухо в долната си част, с червено-кафяви петна и покрито със синкав прашец. Листата му са тройноперести, а цветовете са бели. При смачкване на листата се усеща неприятна миризма на миша урина. Цалото растение съдържа до 2% пиперадинови алкалоиди - кониин, N-метилкониин, гама-коницеин, конхидрин, псевдоконхидрин, конхидринон, N-метилпсевдоконхидрин, 2-метилпиперидин и пр. При застаряване на растението, съдържанието на алкалоидите в листата силно намалява, но се натрупват в плодовете. Пиперидиновите алкалоиди са летливи и при изсушаване н растенията количеството им намалява. Великият философ Сократ е умрял след отравяне с бучиниш. Поглъщането дори само на 6 до 8 свежи листа от възрастен човек е смъртоносно. Това количество съответства на 100 mg от съдържащия се в растението отровен алкалоид кониин. За медицински цели се използват плодовете (отвара), надземната част (лапи).

Татул (Datura stramonium) е храстовидно растение от семейство Картофови. Широко разпространено в целия свят, то расте върху богата почва, често в полски райони. Едрият му бял до лилав цвят е с формата на тромпет и е от 5 до 12,5 см. Стъблото и листата му са лилави до тъмно зелени. Листата му са с шипове и са големи, от 7 до 20 см. Стъблото му е добре разклонено. Зелените му плодове са с яйцевидна форма, едри като орехи и с много шипове. По-късно то се разцепва на четири помещения, всяко от което се състои от няколко черни семена. При разрез или натиск, всички части отделят неприятен мирис.
Татулът е СИЛНО токсично растение. Всичките части на татула са силно отровни. В по-големи дози приемането му е дори смъртоносно. Съдържа алкалоиди, които водят до халюцинации, когато дребни количества от татул се сваряват на чай, ядат или пушат. Използва се като по-неприятна алтернатива на канабис и други нелегални наркотици,но точната доза семена за постигане на халюцинации не може да бъде определена, тъй като тя е различна за всеки човек. Дори и няколко микрограма в повече могат да доведат до фатален край. Датурин, извлечен от татул, е алкалоид който се съдържа в страмониум, лекарство което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми.

Ярки цветове, лъскави листа, примамливи плодчета – много отровни растения имат наистина неустоима притегателна сила.

Жълта акация (Cytisus)
Цветовете и семената му (приличат на бобчета) са силно отровни.

Момина сълза (Convallaria majalis)
Отровни са преди всичко червените семена (юли-август), но също така и цветовете, и младите листа, дори съдържащата се в цветята течност.

Самодивски чемшир (Llex aquifolium)
Известен и като Кошличар. Всички части на растението са отровни.

Черешово лаврово дърво ( от сем. Laurus)
Отровни са най-вече плодовете и листата му.

Олеандър (зукум, лиандро)
Всички части на растението са отровни, особено листата.

Страшник ( Acantus mollis)
Най-вече сокът от стъблото е отровен. Понякога е достатъчно само едно докосване.

Беладона (Atropa belladonna)
Известна е още под имената лудо биле, старо биле или отровно биле. Всички части на растението са изключително силно отровни.

Жълт цветилник (Sarothamnus vulgaris)
Отровни са преди всичко цветовете и семената.

Блян
( Huoscyamus)
Описание: Високо до 30 см тревисто растение, с меки, изрязани на триъгълни лобове листа. Цевтовете са жълти на цвят с лилави нишки.
Разпространение: Вирее до 100 м надморска височина, моног разпорстранено растение у нас.
Употребяема част: Цялото растение в свеж вид, откъснато по време на цъфтежа.
Действие: Отровно! При спазми, придружени с парези.

40 точки общо браво!

Бръшлян
(Hedera helix)
________________________________________
Описание: Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла. Листата са 3-10 см дълги, кожести, лъскави, по цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Цъфти август-септември, а плодовете узряват на следващата пролет.
Разпространение: Расте из широколистните и смесени гори, по-рядко и по скали из цялата страна до 1800 м надморска височина.
Употребяема част: Използват се листата.
Действие: Има отхрачващо действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие.

За Елизабет Потър 15 точки а за Изабел Франше д'Епре 30 точки

Бръшлянът е увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 м дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 м. Растението е отровно.Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян . Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 м, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.

Може ли още един допълнителен въпрос за мен.
Елизабет Потър

Кажи ми 3 отровни растения.

Ооооооооо може ли аз да ви кажа?

Антуриум
Сокът на антуриума е отровен, но само за тези, които се опитат да го изследват по-отблизо. Затова растението трябва да се намира в недостъпно за децата и домашните животни място. Иначе това забележително растение донася само полза. Например то убива до 70 на сто от колониите на стафилококите в окръжаващото пространство.

Спатифилум
Великолепен “зелен филтър” е спатифилумът. Той поглъща от въздуха бензола, формалдехида, фенола, толуола. Освен това, благодарение на действието на електростатичните заряди на листата на растението, върху тях полепват частиците на тежките метали и праха, които могат да се отделят с помощта на влажна кърпа или душ.

Азалия
Азалията има широк спектър на положително действие. Тя почиства въздуха от амоняка и формалдехидите, убива стрептококовата инфекция, йонизира въздуха и повишава влажността му. Според някои данни, фитонцидите на азалията почистват и организма на човека от токсини и дори помага да се отървете от безсънието.

Бегония
В жилищата, където има много стайни растения, въздухът е по-свеж, тъй като представителите на флората имат способността да го прочистват. Последните изследвания на учените достоверно потвърждават това предположение.
Бегонията е естествен очистител на въздуха. Тя “филтрира” и неутрализира клетките и спорите на плесените и дрождоподобните гъби, които предизвикват алергия, раздразнителност на кожата и болести на дихателните пътища.

Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.

Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян (Hedera helix). Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.

Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 м, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.

Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.

Грижи [редактиране]

При отглеждане в домашни условия е добре да се знае, че растението страда при горещина и липса на влажност, затова е желателно да се осигури редовно пръскане на листата и по възможност неотоплявано помещение през зимата, също така достатъчно светлина, но без да се излага на преките слънчеви лъчи. Пресажда се на всеки две години, през пролетния сезон.

Аз вдигнах ръка.
- Да, госпожице Потър. - посочи ме професор Здрач.
- Аз познавам от отровните растения тези:
Бучиниш
(Conium maculatum)

Описание: Двугодишно растение, което става високо повече от 1 метър. Стъблото му е набраздено и кухо. Листата му обикновено са триугълни и изрязани.Цветовете са малки и бели, събрани с сенници.
Разпространение: Колкото и да е странно това растение вирее по разрушени къщи и край пътища.
Употребяема част: Върхът на растението, заедно с цветовете, откъснат в края на цъфтежа в прясно състояние.
Действие: Отровно! При световъртеж и парализа.

Блян
( Huoscyamus)

Описание: Високо до 30 см тревисто растение, с меки, изрязани на триъгълни лобове листа. Цевтовете са жълти на цвят с лилави нишки.
Разпространение: Вирее до 100 м надморска височина, моног разпорстранено растение у нас.
Употребяема част: Цялото растение в свеж вид, откъснато по време на цъфтежа.
Действие: Отровно! При спазми, придружени с парези.

Жълт кантарион
(Hypericum perforatum)

Жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение, силно разклонено, с голо стебло, на височина между 30 до 70 см. Листата са срещуположни, без дръжки, овално елипсовидни, дълги от 1 до 3 см. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в съцветие - Тирс.Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е тригнездна кутийка. Цъфти от май до септември.
Той притежава разнообразни и много полезни свойства.Действа противовъзпалително, противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност, леко повишава артериалното налягане, има пикочогонен ефект. Съставката хиперицин има меко антидепресивно действие. Използва се при производството на много лекарствени препарати.
Клинични изследвания в областта на депресивните разстройства свидетелстват, че жълтият кантарион се толерира добре, понеже има отрова в него. Страничните ефекти се ограничени до тези на плацебо, а именно стомашно-чревни разстройства, световъртеж, умора и унес.

Предполага се, че антидепресивните качества на билката се дължат на задържането на реабсорбцията на серотонин, подобно на повечето фармацевтични антидепресанти. Фактът, че жълтият кантарион е билка, не означава, че не може да доведе до сходни на тези лекарства нежелани реакции.

В някои случаи на употреба е докладван ефект на фоточувствителност - това е състояние на свръхчувствителност към слънчева светлина, което може да е съпроводено с ултравиолетови изгаряния на кожата.

Подобно на конвенционалните антидепресанти, жълтият кантарион може да влияе негативно върху плодовитостта и при двата пола. Също така може да намали ефикасността на оралните контрацептиви. - завърших аз самоумверено.

- 3. Кое е любимото ви растение опишете го пазкажете за него? - попита професор Здрач.
Аз вдигнах ръка.
- Да, госпожице Потър. - посочи ме професор Здрач.
- Моите любими растения са:
Лилиум
Описание: Днес са известни повече от 2000 хибрида на Лилиума. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки луковички, чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември.
Кремът е на почит от древността. Негови изображения се откриват в старинните манускрипти, изобразяващи основно бялата лилия (Lilium candidum). Нейни образи са останали и върху фреските в двореца на цар Минос на остров Крит от 2000 г. пр.н.е. Особеното внимание към това красиво и ароматно цвете се обяснява с неговите лечебни свойства. Настойка от луковиците лекува настинка, мускулна треска, затваря бързо порезни рани.
През Ренесанса лилиумът става символ на чистотата и затова го наричат цветето на Дева Мария. Или звездата на земята.

Латинското наименование Lirium (по-късно преобразувано в Lilium) произлиза от гръцкото leirion, което означава бял. За първи път така бил наречен Lilium candidum или белият крем. До XIX век лилиумите били внасяни в Европа от Далечния изток, Китай и Япония. След това започнали да работят върху създаването на хибриди с по-големи и разнообразни цветове. Днес по света са известни около 4000 хибрида. Кремът е еднакво красив и в букет, и в саксия, но е най-ефектен в градината. Височината на различните видове е от 30 до 180 см. А цветовете са бели, кремави, жълти, оранжеви, червени, прасковени. Не са познати единствено сини и черни лилиуми. Не случайно лилиумът е изобразяван на много гербове и монети. Според легендата кралят на франките Хлодвиг I получил бял лилиум от ангел, който му казал, че трябва да завещае цветето на своите потомци. Оттогава белият лилиум е символ на кралската власт във Франция.
Най-рядката и най-ценна лилия е кралската, родом от Югозападен Китай. Луковиците й били пренесени в началото на ХХ век в Англия и оттам започват триумфалното си шествие по света.



Орхидея

Орхидеите са семейство цъфтящи растения, с описани 800 рода и 25 000 вида. Думата за първи път е използвана от считания за баща на ботаниката древногръцки учен Теофраст (372/371 – 287/286 пр.н.е.), в книгата му "Естествена история на растенията".

Орхидеите са разпространени в хабитатите в цял свят, с изключение на пустините и Антарктика. Преобладаващата част от тях се среща в тропическите региони, най-вече Азия, Южна и Централна Америка. Орхидеи са откривани и отвъд арктическия кръг, в южна Патагония.

Най-общо, тяхното разпростанение е следното:

* Евразия: 40–60 рода
* Северна Америка: 20–30 рода
* тропическа Америка: 250–270 рода
* тропическа Африка: 230–270 рода
* тропическа Азия: 250–300 рода
* Океания: 50–70 рода

В България естествено разпространени са 26 рода с около 60 вида. От тях 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
В зависимост от начина на добиване на хранителни вещества, орхидеите могат да се групират в следните категории:

* Мнозинството видове са многогодишни епифити; намират се в тропически влажни широколистни гори, в субтропици и планински региони. Прикрепят се към други растения най-вече дървета, понякога и храсти. Въпреки това не са паразити.
* Малка част от орхидеите са литофити, подобни на епифитите, но прикрепящи се към скали или много твърда почва. Те получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовна вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.
* Други са почвени растения, получаващи от почвата нужните им хранителни вещества. Тази група орхидеи е основно разпространена в умерения климатичен пояс.
* Някои орхидеи не съдържат хлорофил и са мико-хетеротрофи, напълно зависими от гъбички в почвата, които се хранят с гниещи части от растението (обикновено окапали листа).



Лавандула

Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. В природата се срещат около 30 вида лавандула.

От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:

* Обикновена, теснолистна лавандула (Lavandula vera), която обединява видовете L. officinalis, L. angustifolia, L. vulgaris, L. vera;
* Широколистна лавандула (Lavandula spica), към която се отнасят и вида L. latifolia;
* Хибридна лавандула — между двата вида (L. hybrida), известна още като тип Lavandin.

Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.

Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.
Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.

Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8–1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.

Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.

Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед.

Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.

Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.

С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.

Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар. - отговорих аз.

Антуриум
Сокът на антуриума е отровен, но само за тези, които се опитат да го изследват по-отблизо. Затова растението трябва да се намира в недостъпно за децата и домашните животни място. Иначе това забележително растение донася само полза. Например то убива до 70 на сто от колониите на стафилококите в окръжаващото пространство.

Спатифилум
Великолепен “зелен филтър” е спатифилумът. Той поглъща от въздуха бензола, формалдехида, фенола, толуола. Освен това, благодарение на действието на електростатичните заряди на листата на растението, върху тях полепват частиците на тежките метали и праха, които могат да се отделят с помощта на влажна кърпа или душ.

Азалия
Азалията има широк спектър на положително действие. Тя почиства въздуха от амоняка и формалдехидите, убива стрептококовата инфекция, йонизира въздуха и повишава влажността му. Според някои данни, фитонцидите на азалията почистват и организма на човека от токсини и дори помага да се отървете от безсънието.

Бегония
В жилищата, където има много стайни растения, въздухът е по-свеж, тъй като представителите на флората имат способността да го прочистват. Последните изследвания на учените достоверно потвърждават това предположение.
Бегонията е естествен очистител на въздуха. Тя “филтрира” и неутрализира клетките и спорите на плесените и дрождоподобните гъби, които предизвикват алергия, раздразнителност на кожата и болести на дихателните пътища.


Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.

Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян (Hedera helix). Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.

Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 м, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.

Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.

Грижи [редактиране]

При отглеждане в домашни условия е добре да се знае, че растението страда при горещина и липса на влажност, затова е желателно да се осигури редовно пръскане на листата и по възможност неотоплявано помещение през зимата, също така достатъчно светлина, но без да се излага на преките слънчеви лъчи. Преса

Може ли нов въпрос за мен?

[color=yellow]

Над колко вида растения има по света?

И аз искам въпросче !!