Парка до къщата

Точно зад къщата в близост до Забранената гора. Имаше голяма дървена постройка в която седяха някои от животните изучащи се по ГЗМС. Постройката бе обградено от дървена ограда зад която се разхождаха животните. А зад оградата имаше пейчици на които учениците се настаняваха за да наблюдават красивите, изящни и не толкова изящни животни в приятната компания на пазача Бигъри...

Аз отидох да навестя нашия Пазач на Дивеча, Бигъри, тъй като се бях запознала с него на гарата и той ми се стори доста приятен човек. Беше доста едър и цялото му лице беше покрито от доста дълга буйна черна коса и брада. Макар отначало да изглеждаше страшен той беше много любезен. Когато го видях на гарата беше облечен с кожух от боброви кожи и ботуши от змейска кожа. Докато плавахме през езерото тъй като намаше много свободни места в лодките, аз плавах в една лодка Бигъри и той ме покани някой път да дойда на чай в къщичката му в парка до Забранената гора. Аз се качих на каменните стъпала и почуках на масивната дъбова врата. От вътре се чу гласа на Бигъри:
- Кой е там?
- Аз съм, Елизабет, запознахме се на лодката, помниш ли? - извиках аз.
Пазача отвори вратата и се усмихна.
- А, ти ли си, Елизабет, чудех се кога ли ще ми дойдеш на гости. - каза той. - Влизай, тъкму съм направил чай.
Аз прекрачех прага на къщата ...