Проф.Хейл знаеше,че закъснява за час,за това ускори ход.Той беше на все още на двора и имаше да измине толкова много растояние,а звънецът тъкмо звънко огласи.Учителят видя една метла,паркирана край ъгъла.Моментално извади няколко галеона,метна се на метлата,а на нейно място остави парите.След известно време летене той се озова в стаята.
-Защо не използвах магия или вампирската си скорост!?-ядоса се тихо преподавателят.-Все пак имам Куидич.-засмя се той.-Здравейте ученици,съжелявам за закъснението.
Учениците се усмихнаха,в знак на поздрав.
-Днес урока ще е теоритически,а ако внимавате и сте послушни следващият път ще е практически!-весело проближи той.-Както всички знаем, все още не е открито заклинание даващо възможност на магьосниците да летят в човешка форма. Левитацията е всеизвестна, но нашите предшественици не са се задоволили с висенето на пет стъпки от земята. Искали да летят като птици, но без неудобството от израстване на пера. Толкова сме привикнали в наши дни с факта, че всяко магьосническо домакинство притежава, поне една летяща метла, че рядко се спираме да се замислим защо. Защо трябваше обикновената метла да стане единствения легално позволен предмет като средство за магьоснически транспорт? Достатъчно умни за да разберат, че техните съседи-мъгъли, ще искат да използват техните сили, ако знаят пълното им значение, вещиците и магьосниците решават да ги крият много преди Международната конвенция за магическа секретност да започне да действа. Ако са искали да скрият възможностите за летене в техните домове, е било нужно да е нещо дискретно, нещо лесно за криене. Метлата била идеална за тази цел, не изисква обяснения, не са нужни извинения, ако бъде намерена от мъгъли, тя е лесно преносима и евтина. Въпреки това, първите метли омагьосани за летене имали неудобства.
Записите показват, че вещици и магьосници в Европа са използвали метли още през 962г. сл. Хр. Немски ръкопис, хвърлящ светлина върху този период, ни показва трима магьосника слизащи от метлите си с изписана силна болка върху техните лица. Гърти Лохрин, шотландски вълшебник, пишещ през 1107г., разказва за: "треска забита в задника и издути хемороиди, от които страда след кратко летене с метла от Монтриоз до Арброт".
Средновековна метла изложена в Музея за Куидич в Лондон ни позволява да вникнем в дискомфорта на Лохрин (виж фиг. А). Дебела чвореста дръжка от нелакиран ясен, с лескови клонки привързани примитивно накрая, тя нито е удобна, нито аеродинамична. Заклинанията приложени върху нея са също така първични: може да се движи само напред на една скорост, изкачва се, слиза и спира.
Спортовете с метли се появяват почти веднага, щом метлите са достатъчно напреднали за да позволяват на летците да завиват под ъгъл и да променят скоростта и височината. Ранните писания и картини ни дават някаква представа за игрите, които нашите предци са играли. Някои от тях не просъществували дълго, други оцелели или се видоизменили в спортовете, които познаваме днес. Прочутото ежегодно надбягване с метли в Швеция води началото си от десети век. Летците се състезавали от Копърбърг до Арджеплог, разстояние от незначителните почти триста мили. Курсът минава направо през резервата за дракони и големият сребърен трофей е оформен като Swedish Short-Snout (вид дракон). В наши дни това е международно събитие и магьосници от всички националности се събират в Копърбърг за да окуражат стартиращите, после се магипортират до Арджеплог да поздравят оцелелите.
Известната картина "Gunther der Gewaltig ist der Gewinner" (Гюнтер Жестокия е победителят), датираща от 1105г., ни показва древната немска игра Stichstock (пробождам пън - букв.пр.). Висок двадесет стъпки дънер е покрит с напълнен с въздух мехур от дракон. Един играч на метла има за задача да пази мехура. Пазачът е завързан към дънера с въже около неговия или нейния кръст,, така че той или тя не може да лети на повече от десет крачки от него. Останалите играчи трябва да летят около мехура и да се опитат да го пробият със специално заострения край на метлите си. На пазача е разрешено да ползва пръчката си за да отблъсква атаките. Играта приключва, когато мехурът е успешно прободен или ако пазачът успее да отстрани с магия всички противници или не рухне от умора. Stichstock умира през четиринадесети век. В Ирландия играта Aingingein процъфтява, тема е на много ирландски балади (легендарния магьосник Фингъл Безстрашния се предполага, че е бил шампион по Aingingein). Последователно играчите си подават dom, или топка (всъщност жлъчен мехур от козел), движейки се бързо през поредица от горящи каци поставени високо във въздуха върху кокили. Dom-ът трябва да бъде запратен през последната каца. Играчът, който успее да го хване за най-бързо време, без да се подпали по пътя, е победител.
Шотландия е родното място на, вероятно най-опасната от всички, игра с метли - Creaothceann. Играта е обрисувана в трагичната келтска поема от единадесети век, оригиналната версия, на която каза в превод:
Играчите се събират, дванадесет доблестни сърцати мъже, привързани към техните котли, стоят приготвени да полетят.
При сигналът на рога те бързо се отделят от земята, но десет от тях са орисани да загинат.
Играчите на Creaothceann носят котел привързан към главата. При сигнала на рог или барабан, политат нагоре към множество омагьосани камъни и скални късове, които кръжат на стотици стъпки над игрището и стремглаво тръгват надолу към земята. Играчите се движат наоколо опитвайки се да уловят, колкото се може повече камъни в котлите си. Считана от много шотландски магьосници за най-висш изпит за мъжество и кураж, играта се радва на голяма популярност през средните векове, въпреки огромната бройка загинали. Creaothceann е обявена за незаконна през 1762г., и макар че Магнус "Вдлъбнатата глава" МакДоналд оглавява кампания за възобновяването й през 1960г., Министерството на Магията отказва да вдигне забраната.
Shuntbumps е популярна в Девон, Англия. Това е груба форма на турнир, единствената цел е да свалиш, колкото се може повече играчи от метлите им, последният, който остане върху метлата си, печели.
Swivenhodge тръгва от Херфордсшир. Подобна на Stichstock, тази включва надут мехур, обикновено от прасе. Играчите седят обратно на метлите си и удрят мехура заднишком, нападат напреко през отбраната с клончестия край на метлите си. Първият, който пропусне дава на противника си точка. Който пръв достигне петдесет точки е победител.
Swivenhodge все още се играе в Англия, макар че, никога не постига особено широка популярност; Shuntbumps оцелява единствено като детска игра. Обаче, при блатото Куидрич, е създадена игра, която един ден става най-популярната в магьосническия свят.
~~~~~~~Домашна работа:
Опишете как играете някой от горе изброените спортове /без куидич, разбира се/. Пишете каквото искате стига да е по темата, РП и да е минимум 300 думи.Разполагате със срок от 10 дена!
Заглавие: Четвърти урок 
Вто Мар 24, 2009 8:48 am