Трети час(практика) по Куидич

Хайде по един по-дълъг пост как летите.

Този ден отново имахме Куидич. Аз имах само един час защото не се бях записала на Пророкуване.
Аз се затичах към игрището с моят "Шепот" в ръка. Тъй като бях първа на игрището нямаше никой освен професор Де`Луна.
- Здравейте, професоре. - усмихнах се аз. - Не сме закъсняли надявам се.
- Не, идвате точно на време. - каза тя и ми се усмихна в отговор.
Изчакахме малко и след няколко минути всички бяха тук.
- Е добре, всички на метлите. - каза тя.
Всички яхнаха метлите си и полетяха във въздуха.
Аз толкова се кефех, че отново имаме час по Летене. Той беше един от любимите ми. Днес имаше лек ветрец, който развяваше огнените ми къдрици и те се развяваха зад гърба ми. Видях, че и на Сиси много й харесва, вятъра развяваше и нейната коса, която беше вързана на опашка. Джини, Неса, Криси и Бела се спрявяха доста добре, защото вече бяха практикували това, но Роса се клетушкаше докато летеше. Аз реших да я оставя да пробва да се научи сама, за да не си помисли че и се подигравам и полетях на пред. Направих няколко бавни обиколки за да се позабавлявам, а после няколко бързи и няколко въртеливи. Обожавах този спорт още от както бя станала на три години с мама ходехме редовно да гледаме първенството по Куидич, в която и част на света да беше и не изпускахме местните Лондонски мачове. Също така когато бях на седем мама ми купи първата моя метла, обожавах да летя на нея. След като спрях малко с обиколките за да си почина и да огледам игрището съзрях Джеймс, който ме наблюдаваше усмихнат и другите момчета, която седяха до професор Де`Луна облечени в куидични мантии. Аз се усмихнах и слязох долу при тях.
- От кога седите тук? - попитах аз и целунах Джеймс по бузата ( тове беше последвано ото хихиканията на няколко негови съотборници).
- Достатъчно дълго, че да видя уменията ти в Летенето. - каза той усмихнат.
- И какви са те? - попитах аз заинтересовано.
- Ами доста си добра, но ти трябва практика. - обясни Джеймс. - Ако искаш мога да ти давам частини уроци.
- С удоволствие, но имам чес, така че се връщам във въздуха. - усмихнах се аз и отново го целунах по бузата.
Яхнах отново метлата и полетях право на горе, бях вече на десет метра височена, когато спрях, направих няколко обиколки на супер скорос и после реших да преминавам през головите головите стълбове. Минах наколко пъти през тях с въртене когато чух свирката на професор Де`Луна. Натиснах отново скороста и слязох долу, където все още стояха момчетата и си говореха. Аз стъпих на краката си и сякаш още летях защото вятъра духаше в лицето ми и развяваше косите ми.
- Браво на всички, хайде всички обратно в замъка. - каза професорката усмихната.
- Искаш ли да останеш да гледаш тренировката? - попита ме Джеймс.
- С удоволствие. - казах аз щастлива и седнах на пейката, а момчетата се издигнаха във въздуха.
След малко до мен насядаха Джини, Сиси, Неса, Бела и Криси, явно поканени от приятелите си.

Сиси Грейнджър прибяга до килера за метли и грабна своята ''Драконов полет''.
Тя тръгна с бързи крачки към игрището. Видя,че там е Лизи Потър,която стоеше до Проф.ДеЛуна.
-Здравейте! Забавих ли се?
-Не,идвате тъкмо навреме,г-це!-усмихна се директорката.
-Здрасти,Сиси!-поздрави я Лизи
Скоро дойдоха и останалите.
-Хайде,по метлите!-засмя се Проф.ДеЛуна и всички се качиха на метлите си.
Грейнджър се понесе към небето. Вятърът развяваше вързаната й на опашка коса. Тя направи няколко обиколки,но тъкмо завиваше,когато видя Роса,която леко се клатушкаше на метлата.
-Роси,добре ли си?-извика тя
Приятелката й й се усмихна и и каза ,че всико е наред. Сиси се обърна и погледна надолу. Видя Чарли и останлите от грифиндорския отбор. Те и махнаха. Тя кацна и се усмихна на Чарли. Лизи беше там също.След като отново яхна метлата си,Сиси се бе размечтала. Мечтаеше,как я включват в куйдичният отбор на Грифиндор. Как яхнала ''Драконов полет'' търси снича или бележи голове с куофъла. Тя обичаше да мечтае...
Тя хвърли поглед и към останалите. Лизи летеше чудесно.Джини също. Роса беше сякаш малко изплашена,но се справяше. Криси също се справяше добре. Неса също.
След като чу свирката на учителката, Сиси кацна на игрището ,хвана метлата си и седна до Чарли,до който седеше Джеймс,а до него-Лизи. Елизабет каза:
-Сиси,супер беше!
-Благодаря,ти също Лизи! -усмихна се Грейнджър и погледна към игрището...

Ванеса отиде до килера за метли и взе своя Драконов полет. Отиде на куидичното игрище и усити силния вятър в пуснатите си коси. В този момент видя, че Лизи и Сиси са до професор Де`Луна. Тя се запъти към тях.
- Здравейте, госпожице Найджълс. - каза професоркат.
- Здравейте, професоре. - отвърна и грифиндорката. - Здрасти Лизи. Здрасти Сиси. - След малко всички дойдоха.
- Скачайте по метлите и се забавлявайте! - засмя се Де`Луна и момичетата тръгнаха. Неса винаги е обичала да лети и да се носи в безтегловност, така ч обичаше и да лети по време на тренировка. Най - доброто от всичко биши, че все пак това и се отдаваше. След като се отблъсна от земята, тя се изкачи малко по нагоре и погледна към професора. Видя Сиси, Джини, Лизи и Криси. Всички летяха и вятърът се рееше из косите им. За разлиса от останалите момичета Роса се клатушкаше, но и тя схвана бързо какво трябвада направи. Неса направи няколко бързи обиколки, когато съзря Виктор на игрището. Тя слезе долу и го целуна.
- Какво правиш тук? - попита тя механично.
- Не може ли да погледам приятелката си как се рее из въздуха? - отвърна с насмешка той. И двамата се засмяха.
- Ами може. И как се справя тя според теб?
- Бих казал, че е много зле. - каза Виктор и се засмя. - Шегувам се! Чудесна си!
- Мерси! А сега отивам, защото все пак съм в час. Чао!
- До после! А ще останеш ли да ме глудаш?
- Да! - провикна се Ванеса вече излитайки. Издигна се на десетина метра височина и започна да си мисли. За какво ли? За какво може?
Тя искаше да си мисли за Виктор, но в главата и изплува образа на Джо.
- Мразя го! - помисли си тя, но явно го е казала на глас, защото Джини ме попита:
- За Джо ли става въпрос?
- Амиии не бих казала.
- Добре! - усъмнително каза Джини, но в този момент професорката измъкна Неса.
- Всички долу!! - каза тя - Справихте се блестящо, а сега в замъка.
Тогава аз отидох при Лизи, която седеше до игрището , явно поканена от приятеля си да гледа. След малко дойдоха и другите момичета със същата цел.

Аз отново се бях понесла към игрището. Носех метлата си - Сребристо сияние под мищиница и крачех бодро. Там вече бяха някои от приятелките ми, както и професора.Днес отново щяхме да летим. Аз едва изчаках сигнала на свирката и се понесох във въздуха. Леле честно бях забравила колко невероятно е да летиш, да усещаш вятъра в косата си. Направих няколко кръгчета над игрището и забеляза Лизи.
- Страхотно летиш! - възкликнах аз.
- Летя още от много малка. - усмихна ми се тя.
После ми разказа как не е пропускала мач. Беше ми много интересно но не трябваше да се задържам дълго на едно място.Отново се понесох. Направих няколко кръгчета над игрището и отново попаднах на приятел. Този път Неса. Тя извика нещо неразбрано. Май се отнасяше за Джо. И така аз се издигнах високо, после се спуснах към земята.Беше просто невероятно. Имах чувството че съм като птица. На моменти направо ми се искаше да се гмурна в някое облаче, но не го направих. Това да летиш сигурно беше най-невероятното чувство на планетата ( или поне едно от най-невероятните, защото имаше и други,които съвсем не трябваше да подценявам ). Направих още няколко обиколки и се поогледах да видя кой как се справя, но забелязах че съм останала сама във въздуха. Долу момчетата, приятелките ми и професоре се смееха, защото въобще не бях чула свирката и си бях кръжала самостоятелно още една обиколка. Когато се върнах на земята, последва още малко смях, а след това седнах с приятелките си да погледаме тренировката на момчетата.