Перона

Намиращ се между 9 и 10 перон, криещ се зад дебела стена, единственото което е нужно да направиш е да се засилиш и минеш през магическата порта. А после се озоваваш на голям перон обгърнат от пушека на невероятен червен локомотив, на който със златни наколнени букви пишеше Хогуортс.
Там на перона изпращани под хриповете на ридаещи майки и бащи с насълзени очи, чиято гордост не им позволяваше да заплачат, хиляди деца започваха новото си приключение...започнете го и вие...

И аз стоях там ... Сред стотиците хора...Където ми беше мястото. Сърцето ми се беше качило в гърлото от вълнение. Не знаех какво да очаквам. Таях надежда да намеря много нови приятели. Родителите ми се бяха постарали много, но не можаха да дойдат. Стоях сама с количката, със совата и със зайчето си в плетеното кошче. Огледах се и забелязах едно момиче колкото мен и също толкова притенено. То стоеше само. Отправих се към него. Не знам защо. Докато се усетя вече стоях до него. Момичето ми се усмихна. Аз му отвърнах със същото. Запознахме се . Оказа се че и нейните роднини не са могли да дойдат. Определено си допаднахме. Тъкмо да се запознаем и свирката на влака изсвири. Гъмжилото от хора се размърда. Качих се на влака без да знам къде е моята нова позната.

Стоя си тя на перона и търси с кого да се запознае в същия момент се появи едно момиче тя се доближи към него и се запознали.Момичето се казвало Сиси Гренджър.Сиси Гренджър и Криси Ловергуд много си допаднали и постоянно намирали тема за говорене когато влакът пристигнал те се качили заедно и били в едно купе а там се случили много интересни неща .....Sisi Granger napravi edna ..........

Супер, най-после аз съм на този перон! Толкова истории съм слушала за този замък и сега аз съм тук! Разбира се още от 5 годишна знаех, че ще уча в точно това у-ще, все пак не могат да се пренебрегнат няколко поколения чистокръвни магьосници, но все пак съм тук! Огледах се наоколо и погледа ми попадна на огромния часовник на гарата, който показваше че имам само 15 минути да вляза във влака и да си намеря купе. Затова най-после се обърнах към родителите ми , прегърнах ги и двамата, чух майка ми да споменава някакви успокоителни думи, от които определено не се нуждаех и помъкнах куфара си. Видях две момичета ,първокурснички като мен предолагам , като се има предвид леко стреснатия им вид. Можех да се запозная с тях, като се има предвид, че всъщност нямам нито един познат тук, поне не на моята възраст. Успях с доста труд и пот да преодолея първите 2 стъпала с куфара си, който ако никой не е забелязал е огромен, но естествено на кого изобщо му пука за някаква си първокурсничка, тежаща 30 кила. След като избегнах смъртта, изразяваща се от затискане с ненормално голям куфар се затътрих по коридора и намерих сравнително празно купе. Вътре имаше само 3 момичета от Слидерин, които бяха поне 5 курс. Доколкото се познавам това би трябвало да е бъдещия ми дом, затова направо им заявих, че ще пътуваме заедно, те се спогледаха и в крайна сметка кимнаха. Ухилих им се и се отуснах на седалката.Те подхванаха някакъв разговор, който се въртеше основно около някакъв Тим, горд притежател на 2 напълно функциониращи сини очи и тяло на бог. Стоях си така забила поглед в обувките си, слушаща за Тим, когато вратата се отвори и самият той влезе в купето в цялата си неустоима прелест.Момичетата едва не колабираха, когато им отправи една 24-каратова усмивка. Заговориха се за времето, всъщност той водеше монолог, ако не броим някоя и друга въздишка изпусната от слидеринките.Стана ми смешно, затова сложих ръка пред устата си, за да не се изхиля и това беше момента когато ме забеляза. Явно не му хареса какво е видял, защото излезе бързо от купето мрънкайки, че не понася момичета, които се мъкнат с бебешоци. Както и очаквах получих обвинителни погледи, но хей не аз съм тази, която не успя да каже и две свързано по смисъл думи. Останалото време прекарах четейки книга, а момичетата си правиха някакви откачени прически. Когато влака забави ход панически започнаха да си приглаждат косите, в безполезен опит да ги върнат в нормално състояние. Оставих ги с едно помахване и се наредих на опашката за слизане от влака. Най-после бях навън, а някакво мършаво момче тикаше куфара си, в този момент страшно благодаря на родителите ми, че ми обясниха какво да правя след като влака спре, че да не се излагам като него. Всички първокурсници се скупчихме на купчинка около някакъв човек...

Sisi_Granger и семейството й влязоха на гарата.Сиси буташе количката,на която бяха куфарите и кафеза със совата и клетката на котката.Сиси се чувстваше странно-само след няколко часа тя щеше да е потъпила в училище за магия и вълшебство Хогуортс.
-''Та,кой е перона?''-попита татко й.
-Девет и три четвърти.-отговори момичето,при което баща й изпадна в още по-голямо недоумение.
-Ето,стигнахме!-каза майка й,и й обясни какво трябва да направи.Оттук младата грифиндорка щеше да продължи сама.Тя погледна към стената.Сърцето й биеше силно.Тя погледна към родителите си:''Не се бой!Ние вярваме в теб''-укоражително прошепна майка й.Сиси я прегърна.След това погледна баща си.Г-н Грейнджър първоначално не беше във възторг от новината,че дъщеря му е магьосница.Но сега той погледна дъщеря си с насълзени очи и каза:''Гордеем се с теб!Бъди силна!''.Тя прегърна родителите си.След това вдиша дълбоко въздух,погледна стената ,и започна да бута количката. Бавно,бавно,засили се и...изчезна.Отвори очи и видя много деца,родители,суетейки се покрай тях.Тя стоеше сама.Изведнъж видя едно момиче,с къса коса,също само,което се приближи към нея и й се усмихна.Сиси отговори също с усмивка.Двете се запознаха и много си допаднаха. Докато усетят и влакът изпищя.
-Хайде!Да вървим!-каза Криси Ловъргуд(така се казваше момичето). Докато Сиси усети,Криси бързо скочи във влака и остави багажа си. Подаде й приятелската ръка-Сиси я пое и скочи във влака. Тя погледна Криси,и бе убедена в едно-те двете щяха да преживеят много приключения заедно!

Алис отиде на перона заедно с родителелите си :
- Не го виждам ! - каза Алис
- Да не сме объркали ?-зачуди се баща и !
-Да попитаме някой- отвърна майка и , и отиде да попита един от пазачите!- Извинете къде се намира перон 9 и 3/4 ? - каза любезно тя
- Перон 9 и 3/4 ?- изсмя се пазача- няма такъв перон!
- Но на билета пише перон 9 и 3/4 ?- каза тя
- Няма такъв госпожо!- овърна пазача и се отдалечи.
Майката се върна при другите :
- Незная как ще го открием!- каза тя
- Между 9 и 10 перон!- каза някакъб глас зад тях!
- Моля!- отвърна любезно Алис като се обърна и видя едно красиво момиче точно пред нея!
- Аз съм Анди - каза момичето
- Приятно ми е да се запознаем Анди аз се казвам Алис!- възкликна тя ( Алис)
- Случайно чух , че не можете да намерите перона!
- Да така е !- отвърна Алис
- Точно тук е ! Между 9 и 10 перон!- дружелюбно каза Анди
-Но как ще минем?- попита учудено Алис
- Спокойно стената е вълшебна! Просто трябва да минем през нея!- каза момичето и се усмихна
-О!- възкликна Алис и също се усмихна
- Вече е почети 11 чеса! Трябва да тръгваме!- каза Анди и мина през стената!
Алис се сбогува с родителите си и излезе на перона . Тя бързо се качи на влака и седна в една кабинка с Анди......................!

Слез като имаха известо затруднение да стигнат до перон 9 и3/4 залади голямото задрсътване,Ричард и неговите родители пристигнаха на уреченото място след двайсет минути път.Момчето нямаше търпение и през целият път питаше постоянно майка си кога най-сетне ще пристигнат.Семейството носеше куфарите и бавно се приближи къв перона,за да изпратят своя син.
-А сега къде е този перон?-запита учуден Ричард,след като бяха застанали между перон 9 и перон 10,но от перон 9 и 3/4 нямаше никаква следа.
-Съвсем нормално е да не го видиш-обясни баща му.Той всъщност точно между тези два перона е разположен,но е невидим за мъгълите.
-Няма от какво да се страхуваш,моето момче-оба ди се майка му.просто запази спокойно и със всичка сила се засили,за д а преминеш през невидимата бариера.
Лека полека притеснението напусна момчето,но остана заплахата да не да се размаже във стената инищо да не стане.
-Ами ако се ударя и нищо не стане? попита Ричард.Ще стана за смях пред всички.
-Няма такова нещо и недей да си мислиш глупости-успокои го баща му.Само недей да се паникьосваш и всичко ще мине наред.
-Време е,синко-каза майка му.Почти е 11 часа и трябва да се сбогуваме.
Момчето целуна майка си и се вкопчи силно във нея.После прегърна бща си и със насълзени очи си взе довиждане ъсс тях.Те останаха на перона и му ръкомаха, докато Ричард заедно със целият си багаж потегли със невероятна скорос ти се усреми към стената през която щеще да мине.Момчето затвори очи и като ги отвори след няколко секунди видя,че е успешно е преминал през бариерата и се намираше на гарата,а около него вървяха хиляди деца,който се запътиха към влака за Хогуортс.Ричарс въздъхна облекчено и със растящо вълнение се запъти към влака,за да се присъедини към останалите на едно вълнуващо приключение,което тъкмо започваше.

Когато Елизабет слезе от колата с майка си навън валеше като изведро. Тя си помисли, че това е лошо начало но, не се остави на тези мисли, които щяха да помрачът деня й.Тя беше чакала този ден цяла година и така се вълнуваше, но беше и притеснена. Беше чувала разкази от майка си колко е хубаво в Хогуъртс, но не беше сигурна дали на нея ще й хареса. Чудеше се дали ще намери приятели там и дали ще й е трудно в училище.
Закрачиха двете по перона между забързаните мъгъли. Стигнаха до перона и момичето потръпна от вълнениелмайка й която буташе количката, стисна ръката на Лизи. Двете се засилиха към стената, момиченцето за момент се замисли дали за момент няма да се блъсне в стената, такъв не последва двете излязоха на гара перон 9 3/4. Перона беше обвит с гъста пара и там почти никой не се виждаше. Двете отидоха до влака там майката остави количката и се наведе към дъщеря си. Притисна я силно към себе си я целуна по челото.
- Знам, че си силна и ще се справиш в училище, сигурна съм, но ще ми е много мъчно за теб.
Няма да има кой да подскача покрай мен докато те няма. - каза тя нежно.
- На мен също ще ми липсваш, нали ще ми пишеш ? - попита Елизабет колебливо.
- Разбира се! Всяка седмица. - каза майка й и я прегърна още веднъж.
След малко се чу свирката и Лизи се сбогува с майка си. Качи се на влака, а майка й затвори вратата след нея. Момичето седеше на отворения прозорец и махаше докато влака тръгна.Тя хвана куфара, совата и котката си и влезе в най близкото купе което беше почти празно, там имаше момиче с дълга права, кестенява коса и големи зелени очи. Момичето веднага помогна на Лизи да качи нещата по местата им. Щом седнаха момичето каза:
- Здравей, аз съм Бела.
- Приятно ми е да се запознаем, аз съм Елизабет, но ми викат Лизи.

След като Розалинда и нейното семейство най-накрая намериха гарата те се запътиха към перон 9 и 3/4.
-Мамо,къде е този пирон,ще изпусна влака.
-Не се безпокой миличка още е рано за влака,а перона е ей там.
Майката на Розалинда посочи на момичето една стена а пред нея имаше табелка с числото девет.
-Но мамо това е стена.-каза изумено момичето.
-Не миличка това не е обикновена стена това е пирона който е замаскиран като стена за да не могат мъгалите случайно да отидат там и да разберат че паралелно с техния свят съществува и магически свят.
-Но,защо мъгалите не трябва да разбират магическия свят,мамо.-попита объркано младото момиче.
-Виж сега.-каза мило майка й взе нежно в прегъдките си след което двете седнаха на елегатни столове който бяха по далеч от останалите столове където бяха седнали хора и чакаха даден влак да престигне.
-Слънциче,ако мъгалите разберат за вълшебният свят и Хогуортс те ще се опитат да унищожат всичко,защото мислят че всички магьосници са лоши.Всичко ще се повтори както преди векове са кореви невинни хора мислейки ги за вещици.
-Но това е ужасно.-каза със заеващ глас Роса.
-Сега е време да минеш през бариета.
-Как ще мина бариета.
-Слушай сега,засилваш се право напред между 9 и 10 перон и преминаваш вътре.Това е само,но е много важно да си точно по средата.Резбрали
-Разбрах.-каза с лека тъгао момичето.
-НЕ плачи миличка каза баща ще се виждаме през ваканциите и ще си пишем.
-Да,знам но ще ми е мъчно.
-Време е да тръгваш.-казаха цялото семейство в един глас
След дълго сбогуване Росалинда се затича между 9 и 10 пирон. След това тя мина успешно и момичето се зарадва от малкия си триумф все си билет за влака и се качи в него.

Аз отидих на перона ( лесно ми беше да го намеря тъйкато и други от рода ни са учили тук) и зачаха влака , когато към мен се приближи едно момиче:
- Здравеи!- каза тя
- Добър ден - поздравих я аз! В този момент видях , че тя изкарва една краива кутия от багажа си и казах- Колко е красива!
- О благодаря- каза момичето- Това е спомен от баба ми - тя почина когато бях на 8 !- тъжно допълни тя
- О ! Много съжелявам аъъъ......- отвърнах аз
- О благодаря ти ! Аз с казвам Елисавета!- каза тя -приятно ми е да се запознаем-допълни
- Бела !- казах аз , донякъде доволно , че съм си намерила нова приятелка - И на мен ми е приятно- довърших аз ! И така двете заедно чакахме на перона и разговаряхме!!!!!!!!!!!!!