Елизабет влезе в магазина за сови, който беше доста просторен. Още щом се чу звънчето окачено до вратата, еди слаб възрастен мъж (навярно собственика и продавача) се запъти към мен.
- С какво мога да ви помогна? - попита любезно той.
- Търся си сова за новата учебна година в Хогуортс. - обясних аз.
- Елате с мен ще ви покажа няколко много хубеви сови. А, някакви предпочитания? - сепна се той, тъй като беше забравил да ме попита.
- Да, бих искала совата да е полярна. - казах аз.
- Добре, последвайте ме. - подкани ме отново той.
Отидохме в другия край на магазина, там по стените беше пълно с кафези от където ме гледаха множество бели сови с кехлибарени или кафяви очи. Аз се огледах, всички бяха много красиви и величествени. Тогава продавача ми показа една много красива полярна сова, която беше кацнала спокойно на пръста му. По гърба й имаше ситни черни петънца, а очите й бяха големи кехлибарени. Беше толкова красива.
- Може ли да я подържа. - попитах аз.
- Разбира се. - каза продавача любезно и ми подаде изящната птица.
Тя се закрепи на ръката ми и аз я погалих.
- Тази сова е специална. - каза продъвача. - Тя дава да я държат само добри магьосници, никога не би се дала на някой, на който няма доверие.
- Значи тя смята, че аз съм най-подходящата за нея собственичка. - попитах аз въодушевено.
- Може би, но това че ви дава да я галите означава, че ви харесва. - обясни продавача.
- Мисле да я купя, много е красива. - възхитих се аз. - Колко струва?
- 47 галеона. - каза мъжът.
- А, трябва да купя храна. С какво се храни? - попитах аз.
- С дребни бозайници, мишки и насекоми. - обясни собственика.
- Благодаря, значи вечер трябва да я пускам на лов. - заключих аз.
- Точно така. Приятен ден. - изпрати ме собственика.
Аз излязох от магазина с кафеза и совата вътре на ръце. Вече бях решила совата щеше да се казва "Афродита".